Евродепутатите обвиняват лидерите на ЕС за кризата в Скопие

Зоран Заев [Shutterstock]

Отлагането на началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС беше определено като “сериозна” и “фатална” грешка от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер пред Европарламента във вторник (22 октомври). Негативните ефекти вече могат да се видят.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев призова за предсрочни избори, Сърбия натиска за подписване на търговско споразумение с ръководения от Русия Евразийски икономически съюз.

След срещата на върха на ЕС мнозинството от държавите-членки изразиха разочарованието си от ветото на френския президент Еманюел Макрон върху разширяването. Опасенията са, че това може да отвори вратата за външно влияние в региона.

“Сериозна грешка е да не започнахме преговорите. Това удря в сърцето двете държави и създава впечатление, че ЕС дава обещания, които не изпълнява”, каза Юнкер пред евродепутатите в последното си обръщение към парламента. Северна Македония и Албания “имаха право да започнат преговори”, критикува той и предупреди, че ако ЕС не държи на обещанията си, “никой в света няма да ни уважава”.

Въпреки че по-голямата част от държавите бяха готови да отворят преговорите, липсата на единодушие възпрепятства процеса, каза Туск, критикувайки пречките на Западните Балкани по пътя им към Европа. Туск определи това като “фатална грешка”. Той изрази надежда, че лидерите на ЕС ще “направят правилните изводи”, когато темата отново е на дневен ред по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през май 2020 г.

Франция, Холандия и Дания се противопоставиха на започването на преговори, мотивирайки се, че двете страни не са готови. Те имат особени резерви към Албания.
Опитите двете страни да бъдат разделени не успяха основно заради гръцката и италианската опозиция. Париж призова да бъде реформиран целият процес на разширяване, преди да стартират нови преговори.

“Поискахме много от тези страни и сега затръшваме вратата пред лицето им”, каза по време на дебата лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер. “С удоволствие ще обсъдим структурните промени, но преди това трябваше да го кажем на двете държави”, допълни той. И посочи, че всички асоциирани с ЕНП лидери от ЕС подкрепиха разширяването и така показаха косвено отношението си към Макрон и неговата либерална група “Обнови Европа”.

Лидерът на Зелените Филип Ламбертс нарече решението “груба грешка”. Той добави, че преди две години Макрон е бил приветстван в Европейския парламент като “велик европеец”, но “с течение на времето френското вето върху разширяването, че Макрон не е нито толкова велик, нито такъв европеец”, както всички смятаха.

“Като румънски гражданин съм убеден, че разширяването трябва да остане в основата на европейската политика”, каза Дачиан Чолош, лидер на “Обнови Европа”. “Не можем да поискаме от тези държави реформи, без да им дадем ясна перспектива за Европа.” Това каза Чолош пред депутатите от ЕС в Страсбург, деликатно критикувайки идеята на Макрон да бъде преразгледан процеса по присъединяване.

Източник от Европейския парламент обаче каза на EURACTIV, че “някои части” от “Обнови Европа” всъщност “положиха много усилия”, за да предотвратят включването на резолюцията в дневния ред на заседанието на Европейския парламент в четвъртък. Източник от “Обнови Европа” каза пред EURACTIV, че френските евродепутати смятат, че “няма смисъл да говорим за разширяване, докато се занимаваме с държава, която се опитва да напусне Съюза”. “Това е и причината британците да се въздържат от гласуването – смятаме, че разширяването е нещо добро, но не искахме да вървим изцяло срещу “Обнови Европа”, добави източникът от същата група.

Според лидера на социалистите в ЕП Ираче Гарсия Перес разширяването ще “вдъхне нов живот на ЕС”, а евентуалното членство на двете страни ще “допринесе за стабилността в региона.”

Споразумението за името на Северна Македония е застрашено

Заради блокирането на разширяването про-европейският премиер Заев поиска предсрочни избори на 12 април 2020 г. Той нарече решението за отлагане на преговорите “историческа грешка”. Заев ще подаде оставка на 3 януари и ще бъде назначено служебно правителство.

Според гръцкия новинарски сайт News247 датата, която Заев е избрал за изборите, не е случайна. Дотогава вероятно Северна Македония ще е член на НАТО, като се има предвид, че за да се случи това решението трябва да бъде ратифицирано от още само шест държави. Освен това има нов шанс да бъде взето решение за започване на преговори по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през май.

Ситуацията обаче ще се усложни, ако консервативната националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ, която принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП), вземе властта в Скопие. ВМРО-ДПМНЕ зае твърда позиция по спора за името със съседна Гърция и се опита да блокира споразумението до последния момент. Това предизвика реакцията на самата ЕНП, която призова македонската партия да отчете положителните последици от споразумението. Според последното социологическо проучване, проведено преди френското вето, ВМРО-ДМПНЕ води пред партията на Заев – Социалдемократически съюз на Македония, с 42,6 на 36,6%.

Не е сигурно дали ВМРО-ДПМНЕ няма да опита да развали споразумението, които Заев подписа с гръцкия си колега Алексис Ципрас. Решаването на спора за името е ключово условие Атина да отблокира преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС.

В Атина консервативното правителство на “Нова демокрация”, която също се противопостави на споразумението, докато беше в опозиция, сега се снишава по темата. “Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще се окаже в затруднено положение пред избирателите си, предвид създадения от него предизборен климат. Той ще трябва да защитава споразумението от Преспа”, пише News247.

“Не харесваме Споразумението от Преспа, но то е валидно, докато Северна Македония се придържа към него. Ако споразумението бъде нарушено, това ще е повод да го денонсираме и то вече няма да е в сила”, заяви министърът на растежа в кабинета на Мицотакис Адонис Георгиадис пред телевизия Skai.

Бившият гръцки премиер Ципрас критикува Мицотакис за неговата “пасивна” позиция по въпроса за разширяването. Той каза, че Гърция не трябва да бъде наблюдател, а трябва да поема инициативата на Балканите. Гърция започна разширяването в региона, като организира срещата на върха в Солун през 2003 г.

Според “Болкан инсайт” италианският премиер Джузепе Конте ще посети Скопие следващата седмица в опит да бъдат продължени усилията за присъединяване.