Европейските градове споделят съвети за отопление без въглеродни емисии

97% от топлината в Копенхаген е страничен продукт от електроцентралите. Това спестява на домакинствата 1400 евро годишно. [Luiz Eduardo / Flickr]

Градовете, чиито системи за производство на енергия и отопление от десетилетия са комбинирани, имат по-малки въглеродни емисии от останалите. ЕС обмисля как това да бъде въведено в целия съюз.

Когато през 1903 г. в Копенхаген е открита първата централа за отопление на града, климатичните промени са нечуван феномен. Системата бързо се разраства през 70-те и 80-те години. Това става в отговор на петролната криза и целта е по-скоро да бъде гарантирана енергийната сигурност и икономиката, а не околната среда.

Някогашната иновация сега дава предимство на града в борбата срещу климатичните промени. Днес 97% от топлината в града идва като страничен продукт от електроцентралите. Тази отпадна топлина обикновено се отделя във въздуха или морето, но в Копенхаген се използва от домакинствата, като така им спестява 1400 евро годишно.

И, което е по-важно, предотвратява се отделянето на 65 000 тона въглероден диоксид всяка година, които биха се генерирали от нормалното отопление.

Повечето хора не знаят, но данните на Европейската комисия сочат, че 50% от годишната консумация на енергия в ЕС е за отопление и охлаждане. Почти половината от тази енергия идва от природния газ, следват въглищата, биомасата, мазутът и ядрената енергия. Възобновяемите източници генерират само около 5% от енергията

През 2016 г. ЕК представи стратегия в сферата на отоплението и охлаждането. Сред целите й е чрез комбинирани системи за топлинна и електрическа енергия да бъде насърчено използването на отпадната топлина, която иначе се губи.

Тази седмица политици и други заинтересовани страни се събраха в Брюксел, за да разгледат състоянието на централните отоплителни системи в Европа. Стана ясно, че градовете са на много различни етапи в развитието си. Но всички гледат със завист към примера на Копенхаген и искат да го следват. Нужна ли е нова европейска стратегия за отопление и охлаждане?

Пол Вос, който е управляващ директор на индустриалната асоциация Euroheat & Power, призова ЕК да зададе политическа рамка за подкрепа на развитието на тези системи. Градовете, които отскоро ползват тези системи, вече имат впечатляващи икономически и климатични ползи. Но се нуждаят от повече политическа подкрепа, каза Вос.

Примери

Ротердам иска да прилага повече решения за централно отопление, но има много политически пречки. Това обясни Астрид Мадсен, ръководител на процесите за енергиен преход в холандския град. “В нашата област нямаме толкова място за турбини и слънчеви панели. Открихме, че има излишък от топлина, при която не се отделя въглерод, и недостиг на електроенергия без въглерод”, каза тя.

“Нуждаем се от финансови инструменти. Централното отопление има смисъл. Но за него трябва не само голяма първоначална инвестиция но и дългосрочни вложения. Ако имате по-висока възвръщаемост на инвестицията, в крайна сметка има високи разходи за свързване. Ако намалите с няколко процента възвръщаемостта, ще намалеят разходите за свързване и тогава може да правите добри предложения на клиентите”, обясни Мадсен.

По думите й това няма как да се случи без последователна политика на европейско ниво. Инвеститорите, които са готови да направят предварителните вложения, трябва да имат гаранции. “Трябва да има ясни правила. Като се започне от европейско ниво и се стигне до национално”, каза тя. Според нея ЕС трябва ясно да очертае правилата, върху които да стъпи и местното законодателство.

Град Еспоо във Финландия е по-напред в развитието на централното си отопление, но все още среща препятствия. По време на конференцията Микаел Лемстрьом обясни как се е развивало централното отопление в града. Лемстрьом е вицепрезидент по въпросите на отоплението и охлаждането в компанията Fortum, осигуряваща отоплението на Еспоо. През 2011 г. градската централна топлофикационна мрежа беше дълга 22 км. Днес е 120 км. В един момент градовете се сблюскват с проблема с капацитета на топлофикациите. Той също настоя, че на сектора му трябва регулация.

Как да бъдат убедени потребителите

Как собствениците на имоти да бъдат убедени да оборудват сградите си. Голяма част от дискусиите по време на конференцията бяха по тази тема. Ема Кокер, анализатор от Bloomberg New Energy Finance (BNEF), обясни, че обикновено първоначалните разходи за централна отоплителна система за жилища, използващи термопомпи, са 15 000 евро. За сравнение – за газов котел трябват 3132 евро.

С течение на времето потребителите ще си възстановят разходите, но как да бъдат убедени да направят първоначалната инвестиция?

“Защо не всеки дом има термопомпа? Защото са скъпи. Не знам за вас, но аз нямам излишни 15 000 евро”, каза тя. И допълни, че в световен мащаб централното топлоснабдяване се разраства въпреки Европа, а не заради нея.

“Това е тревожна тенденция. Азия използва най-много въглища за централно отопление. Европа става все по-чиста и по-малка. Азия става все по-голяма и по-мръсна”, каза тя. По думите й голяма част от проблема е, че европейците не искат да инвестират.

Карлис Голдщайн от енергийния отдел на Европейската комисия увери, че темата е в дневния ред в ЕС и новата комисия, която се подготвя да встъпи в длъжност.

За декарбонизирането на отоплителния сектор в Европа можете да прочетете още на английски език тук.