Защо най-пострадалата от COVID-19 еврочленка се страхува от българите

Служител на италианския Червен кръст на летището Леонардо да Винчи в Рим, на 3 юни 2020 г. [. EPA-EFE/REDAZIONE TELENEWS]

Първите станаха последни. В разгара на летния сезон, докато италианските курорти се мъчат да компенсират загубите и привлекат международни туристи за рехавия сезон след пандемичното “цунами”, Рим постави “отличничката” България и съседната й Румъния в черния списък страни, представляващи потенциална заплаха за пренасяне на зараза.

Министърът на здравеопазването Роберто Сперанца явно е пропуснал самохвалствата премиера Бойко Борисов, че благодарение на въведените мерки България е пример за ЕС, и вместо това се доверява на цифрите. А те напоследък не са никак добри.

Италианското здравно министерство постави от 25 юли идващите от България и Румъния в списъка за рискови посетители, редом с Бразилия, Съединените Щати, Индия, където броят на заразените е в милиони, и Русия, където приближава милион.

Карантината се прилага за всеки, който е пребивавал или преминавал транзитно през двете страни за последните две седмици.

През юни Европейският съюз отвори границите за своите страни членки, а този месец облекчи мерките дори за идващите от Кiтай.

В списъка на рисковите страни през последния месец влязоха Сърбия, Македония и Косово, където се отбелязва тревожна тенденцията на увеличаване на броя заразени, но трите балкански страни не са са членове на ЕС. Именно България и Румъния са първите страни от Европейския съюз, за които карантината в Европа се върна.

Италия е сравнително толерантна за приемането на граждани от ЕС, защото се стреми да спаси своя туристически сезон. Това се отнася и за Гърция, но южната ни съседка също въведе мерки спрямо българите и румънците. Атина наложи изискване за отрицателна проба PCR въпреки, че българските и румънски туристи са основния контингент летовници в северната част на страната, и допуска посетители по път само на ГКПП Кулита-Промахон.

Серия европейски страни също поставиха през последния месец пристигащите от Балканите и в частност от България в списъка на рискови държави. Преди Италия това направиха Дания, Белгия и Люксембург. Естония и Финландия се придържаха към по-предпазлив подход към тези страни още от началото на лятото.

Тотално преобръщане

През пролетните месеци западноевропейските страни отчитаха всекидневно покачване на заразените с коронавируса и жертви на COVID-19, a източно европейските страни се хвалиха с ниския брой заразени. Имаха и основания.

България например бързо затвори граници, наложи локдаун в началото на март и задържа много ниска бройка на заразените. Дотолкова, че някои вирусолози изказаха предположения, че източноевропейците вероятно са по-устойчиви на вируса благодарение на задължителната и до днес ваксина срещу туберколоза.

Най-гласовит в превъзнасянето на българския успех беше Бойко Борисов. Той изтъкна многократно пред родната си публика, че колегите му от ЕС благородно “завиждали и черпели опит от българските похвати анти-ковид”.

Броят заразени наистина се задържа много по-нисък в сравнение със западните страни. Интензивните отделения в България не бяха подложени на натиск от тежко болни и лекарите в страната се справяха без да бъдат подлагани на масови изпитания с тежки случаи. Преди лятото стотина загубиха живота си, но в сравнение с други страни бройката беше удивително ниска.

В произволно избрана дата като 26 май например, България отбелязва 10 новозаразени и пет постъпили в болница докато, в готвещата се за национален траур тогава Испания 854 човeка се бореха за живот, а в рекордната с жертви Италия те бяха 521.

Само два месеца по-късно ситуацията се обърна. Повечето италиански области отбелязват от седмици наред нулева статистика на заразени, а в ‘примерната” България и съседните й страни случите рязко дръпнаха нагоре. И не само защото се правят повече тестове. Правителството в София избърза с тоталното разхлабване на мерките, а България беше може би единствената страна, която отвори стадионите за публика. Именно футболен мач през февруари се оказа най- масовото огнище на зараза в италиански град Бергамо, станал символ на драмата на пандемията в Европа.

Премиерът Борисов лично отменяше ограничителните заповеди на министъра на здравеопазването, който само часове, след като въвеждаше ограничение трябваше да го отменя под натиск на премиера.

Туширане на недоволството

А Борисов избра разхлабването, за да избегне народното нагнетеното недоволство, зародило се още преди избухването на епидемията. Но това недоволство не беше толкова срещу мерките, колкото лично срещу него. Малко преди първите случай на COVID-19 в Европа, Борисов се озова в центъра на скандал за скъп имот в Барселона, купен за предполагаема негова любовница. Собствеността, придобита за над милион евро и връзката на българския премиер с с покупката продължава да се разследва от испанските власти. Месец преди това правителството се озова на прицела на народното възмущение заради воден режим и злоупотреба с водното снабдяване на един немалък за страната град като Перник. Министърът на околната среда и водите беше задържан заради пернишката драма както и заради скандал с разрешения за нерегламентирана обработка на болкук.

Карантината в България само отложи наченките на протести, но те избухнаха с пълна сила през юли по улиците на София и големите градове в страната. Никой не се съмнява, че правителството побърза да разхлаби тотално всички мерки, за да не нагнетява допълнително недоволство и за да разсее надвисналата сянка на корумпирано управление.

От началото на май месец българските градове сякаш забравиха за опасността. Нещо повече: 46% от българите са убедени, че такава няма. Пристигащи в Италия българи споделиха с пишещия тези редове недоумението си защо италианците все още ползват маски и изразиха учудване, че на ботуша хората продължават да се страхуват.

А страхът е на път и да се засили след като за последните дни броят на заразените се покачи.

Основната причина според здравните власти в Италия са пристигащите от трети страни. Най-нашумелият случай са пътници на полет Бангладеш, които избегнаха контрола и заразиха голяма група лица. А в Южна Италия цяла казарма е под ключ защото карабинери, проверявали пристигащи от рискови страни, дадоха положителен PСR тест.

Все пак италианците спасиха частично летния туристически сезон, докато България, която в началото на лятото можеше да се похвали, че е сигурна територия, загуби този шанс.

При преплуването на Дунава, изглежда не само власите се давят накрая.