Италианските свещеници са там, където им е мястото – при болните

Дон Пиетро Саки е сред болните. Скрийншот от RaiUno.

С въвеждането на карантината в Италия Римокатолическата църква направи нещо, което не е правила дори по време на чума или на война – затвори храмовете.

Образът на самотния Папа Франциск, отслужващ Великденските церемонии на празния площад Свети Петър във Ватикана обиколи света и стана един от символите на смразяващия ефект на пандемията върху човечеството.

Храмовете са затворили врати за миряните, но църквата не спря да работи. Свещениците свалиха расото и облякоха санитарни защитни облекла, сложиха маски и отидоха там, където има най-много нужда от тях – в болниците. Хиляди са духовниците, които дават успокоение на душата на пострадалите от COVID-19, и то не спорадично. Дон Пиетро Саки посещава всеки ден болните от специализираното отделение на Тортона в Пиемонт. Познава ги по име, следи развитието на болестта, комуникира с близките им. И болните го очакват като светъл лъч в тежкото ежедневие.

Като него още много други от “божиите служители” обикалят не само болниците, но и старческите домове, имигрантските центрове и полагат грижи за бездомните.

Посещенията на близки и роднини в болниците са временно преустановени, за да се ограничи възможността за зараза, но не и за църквата, защото за свещениците това е дълг и те поемат риска. Платена е висока цена – 109 от тях починаха от коронавируса. Това е втората най-покосена от вируса категория след медиците, които дадоха най-много жертви.

Последният свещеник, който си отиде, е 46-годишният Дон Енрико Бернуци в същия град Тортона, но това не отказва Дон Пиетро да продължи.

За църквата милосърдието е призвание. Откакто пламна панденията, божиите служители правят дарения, раздават храна, дрехи и лекарства. И не забравят да дадат сила и на лекарите, които имат нужда от подръжка в тези дни, когато са общували със смъртта както никога досега.