Италиански учени: Фините прахови частици пренасят коронавируса

Жена с предпазна маска преминава пред затворен магазин в Милано със знака за опасност от биологическа зараза, на 16 април 2020 г.. [EPA-EFE/PAOLO SALMOIRAGO]

Предполагаше се, но сега италианските учени го доказаха. Съвместни изследвания на Италианската агенция за медицина и атмосферна среда, Центъра за проучване на качеството на въздуха и четири университета в Италия са установили наличие на коронавируса във фините прахови частици на въздуха.

Изследванията са започнали в началото на пандемията в страната и са показали наличие на вируса в ФПЧ през 8 на всеки 22 дни. Учените са установили повишена концентрация на коронавируса във въздушния прах по време на най-смъртоносните дни на епидемията в Бергамо и Ломбардия.

От изследванията се разбира, че вирусът е присъствал на разстояние до десет метра от обект на контакт. Той се пренася чрез фините прахови частици. И досега беше известно, че заразата може да се пренася по въздух.

Наличието на коронавируса във въздуха, подчертават учените, не означава непременно, че заразата поразява всички в това обкръжение, но е важен показател за степента на разпространение на определено място. Това ще служи като “маркер” в протоколите за преценка на рисковите фактори, когато трябва да се взимат решения за социално дистанциране или налагане на блокада.

В тази връзка епидемиологът Приско Пишители обяснява: „Към днешна дата наличните епидемиологични наблюдения за Италия, Китай и САЩ показват, че прогресията на епидемията Covid-19 е по-сериозна в тези области, характеризиращи се с по-високи нива на прахови частици. Постоянното излагане на високи концентрации на прахови частици, като тези, които са регистрирани от десетилетия в долината на По (Ломбардия, б.р), регистрирани и от Европейската агенция за околна среда, само по себе си има отрицателни последици за човешкото здраве. То също така представляват предразполагащ фактор за по-голяма податливост на възрастни хора към вирусни инфекции и сърдечно-белодробни усложнения, а сега и на коронавируса. Дойде време да се заемем сериозно с проблема.”

Италианските проучвания са предоставени на Световната здравна организация и Европейката комисия.

“Ние сме в тесен контакт със Световната здравна организация и с Европейската комисия, за да споделим резултатите от нашите анализи”, съобщи проф. Аледсандро Миани, който е директор на Агенцията за медицина и околна среда.

“В момента се провеждат допълнителни проучвания, за да се потвърдят тези първи тестове, които показват възможността фините прахови частици във въздуха да са “носител“ на ядра, съдържащи вирусни капчици. Изследванията са важни за оценка на жизнеспособността и преди всичко на вирулентността на SARS-CoV-2. Междувременно наличието на вируса в атмосферния прах е ценна информация с оглед на предстоящото възобновяване на социалните дейности, което потвърждава значението на масовата употреба на маски от цялото население. Ако всички носим маски, разстояние от 2 метра трябва да се счита за разумно за защита от зараза и позволява на хората да възобновят социалния си живот “, коментира той.

Очевидно е, че изучаването на вируса продължава активно и последното откритие на италианските учени е важна стъпка за познанията на науката около новият вирус.

България има сериозен проблем

По-големите български градове имат сериозни проблеми с качеството на въздуха, особено през студените месеци. В момента срещу Столичната общината е заведено колективно заради замърсяването. Особено през декември София и Пловдив се превръщат в едни от най-замърсените градове на планетата.

Наскоро Софийският градски съд задължи софийското кметство да обявява актуалните данни за замърсяването на въздуха във Фейсбук и на сайта си, след като не може да го прави на информационните табла по спирките на градския транспорт и в станциите на метрото.

Засега единствената по-сериозна инициатива на местната власт в София и няколко други общини е проект за подмяна на 5000 печки, който трябва да приключи след четири години.

Проблем в страната е и изгарянето на битови отпадъци в ТЕЦ-ове, които не разполагат със съвременни системи за пречистване на въздуха.