Министрите от ЕС “актуализират” целите за намаляване на вредните емисии

Еврокомисарят за климата Мигел Канете (вляво) и финладският екоминистър Криста Миконен дадоха пресконференция след заседанието на Съвета по околна среда. [Снимка: Европейски съвет]

Министрите на околната среда постигнаха съгласие за “актуализиране” на целите на ЕС за намаляване на вредните емисии през следващата година, но все още няма обща позиция за конкретните параметри.

В петък на заседанието на Съвета по околна среда в Люксембург 28-те национални делегати на ЕС одобриха съвместна позиция за годишната конференция на ООН за климата през декември. В нея се казва, че графикът на блока за постигане на емисионен неутралитет до 2050 г. ще бъде готов до  края на годината. Изглежда обаче, че амбициите на ЕС до 2030 г. са ограничени.

Работният вариант на позицията на министрите гласеше, че до 2030 г. националният принос към намаляването на емисиите трябва да е поне 40% и дори по-висок. Политическият документ казваше, че ЕС трябва да демонстрира “най-голямата възможна амбиция” за намаляване на вредните емисии.

В крайна сметка този проект за декларация не беше одобрен. Окончателният текст гласи единствено, че през 2020 г. ЕС ще актуализира плановете си за климатичния принос на отделните държави, както е договорено в Парижкото споразумение.

Десет държави от ЕС – България, Чехия, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Малта, Полша и Румъния, са причина за блокиране на усилията за постигане на по-ясен език в позицията на ЕС. Чехия, Унгария и Полша имат възражения и по сделката за емисионния неутралитет за 2050 г.

“Решението на ЕС за мащабно увеличаване на целите за намаляване на емисиите се бави в момент, когато милиони хора излизат на улицата, за да протестират срещу бездействието на правителствата”, коментира Вендел Трио, ръководител на екологичната група “Мрежа за действие по климата” – CAN Europe. Той допълни, че “ЕС трябва да се ангажира с много по-високи цели още в началото на 2020 г., за да насърчи другите държави в света да направят същото”.

Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обещава да увеличи националния принос за намаляване на вредните емисии до 50% и дори до 55% в периода до 2030 г., ако това е необходимо. Според настоящия еврокомисар за климата Мигел Канете политиките на ЕС показват, че приносът на съюза за намаляването на емисиите ще достигне 45%.

Не толкова лош резултат

Дипломатите от ЕС не бяха твърде разочаровани от постигната позиция от Съвета на министрите. Те дори похвалиха факта, че изобщо се е стигнало до обща позиция. Официални лица коментираха пред EURACTIV, че липсата на единодушие за увеличаване на целите до 2030 г. е било очаквано, но предупредиха, че търпението към някои страни се изчерпва.

Чехия и Полша дори отказват да се ангажират с по-амбициозни цели и настояват за пълно разясняване на бъдещите им разходи за енергетика, която се крепи върху изкопаемите горива. Полските представители през миналата седмица коментираха, че идеята за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. е “фантазия”.

Дипломатите от ЕС казват, че вземат предвид икономическите проблеми за страните от Източна и Централна Европа, но предупреждават, че Будапеща, Прага, Варшава и други трябва да кажат от какво всъщност се нуждаят.

А отговорът всъщност е съвсем прост – има нужда много пари. Полша е категорична, че трябва да се предостави нова финансова помощ на базата на съществуващата система за търговия с емисии.

Възможен източник на финансиране е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която трябва да преразгледа политиката си за енергийно кредитиране. Има идея банката да финансира до 75% от енергийните проекти на по-бедните държави-членки, а не обичайните 50%.