Москва настоява представителството на ООН в Босна да бъде закрито

Василий Небензия [Justin Lane/EPA/EFE]

Русия поиска във вторник (5 ноември) да бъде закрита длъжността на върховния представител на ООН за Босна с аргумента, че висшият служител на ООН там Валентин Инцко е предубеден.

Реакцията на посланика на Москва в ООН Василий Небензия дойде, след като Съветът за сигурност единодушно одобри поредно едногодишно удължаване на мандата на военните сили на Европейския съюз (EUFOR АЛТЕЯ) за прилагане на Дейтънското споразумение от 1995 г. в Босна.

Някои анализатори гледат на Босна като територия за борба за надмощие между Вашингтон и Москва. Западните сили често обвиняват Русия, че се меси в региона, за да попречи на балканските държави да се присъединят към НАТО.

Небензия апелира колегите си от Съвета за сигурност да „удвоят усилията“ да прекратят дейността на Инцко.

Този ход обаче има малка подкрепа от Съвета за сигурност.

Небензия обвини австрийския дипломат Инцко, че използва последния си доклад пред Съвета за сигурност, за да настоява за интеграцията на Босна в евроатлантическите институции.

“Върховният представител трябва да се придържа към мандата си, а г-н Инцко не е компетентен да лобира за евроатлантическата интеграция на Сараево”, каза Небензия.

Той нападна и новия босненски ръководител на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като го обвини, че е организирал семинар в подкрепа на влизането на страната в НАТО.

“Важно е стриктно да се спазват принципите на Дейтън”, настоя Небензия. И отхвърли “изкуствените аргументи” за запазването на международния протекторат в Босна, когато той вече не е нужен.

След войната от 90-те години на миналия век балканската държава се обедини чрез крехка спогодба за споделяне на властта между трите основни групи: мюсюлмани, сърби и хървати.

Критиците твърдят, че системата прави етническите различия по-големи и заради нея правителството на Босна е нестабилно.

Една година след изборите в Босна, тричленното председателство на страната не беше в състояние дори да се споразумее за знаме, камо ли да сформира правителство. Ядрото на спора се върти около позицията на президентите към НАТО. Сръбският член на председателството Милорад Додик е проруски сръбски националист, който настоява, че сръбският регион ще бъде по-добре, ако се отдели. Хърватските и босненските мюсюлмански членове на управлението искат Босна някой ден да се присъедини към НАТО, докато Додик категорично се противопоставя.