Фон дер Лайен кръстоса шпаги с Макрон за разширяването на ЕС

Урсула фон дер Лайен и ЕМанюел Макрон след срещата им в Париж през октомври. [Christophe Petit Tesson/EPA/EFE]

Новата Европейска комисия все още не е одобрена, но избраната за неин председател Урсула фон дер Лайен вече влезе в битка с френския президент Еманюел Макрон за бъдещето на разширяването на ЕС.

На 18 октомври, след разгорещен над 6-часов дебат, лидерите на ЕС решиха да отложат старта на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония. Въпросът беше оставен за следващата среща на върха на ЕС, в рамките на новата комисия и нов председател на Съвета, предимно заради френската и фоландската опозиция. В интервю за Econimist Макрон даде да се разбере, че ЕС трябва да реформира процедурите си за членство, които според него “вече не са подходящи за целта”.

“Не искам нови членове, докато не реформираме самия Европейски съюз”, каза той в интервюто. “Според мен това е честна и задължителна предпоставка.”

Реформата на ЕС може да отнеме твърде дълго време и много специалисти казват, че шансът за напредък към ЕС няма да се повтори през следващите поне 10 години, особено в случая на Северна Македония.

В реч в петък (8 ноември) по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена фон дер Лайен намекна, че Макрон е отворил вратата за Русия и други глобални играчи в Западните Балкани. ЕС “поиска много от Северна Македония и Албания и те изпълниха всичко. Сега трябва да сме верни на думата си и да започнем преговори за присъединяване”, каза тя.

По думите й лидерите на ЕС отлагат перспективата за членство за страните от Западните Балкани още от 2003 г. Тогава т.нар. Среща на върха в Солун определи страните от Западните Балкани като “потенциални кандидати” и заяви, че тяхното бъдеще е в ЕС.

“Въпросът по това време беше да се затвърди европейската идея за мир в региона, който 20 години по-рано беше разтърсена от кървав конфликт”, добави фон дер Лайен, визирайки югославските войни през 90-те години.

“Историята на ЕС след 1989 г. доказа как се връща, когато съюзът ни отвори сърцето си“, каза тя. И предупреди, че ако Брюксел не предложи европейска перспектива за държавите от Западните Балкани, “други ще запълнят празнината – Китай, Русия, Турция или Саудитска Арабия”.

В понеделник EURACTIV попита Дана Спинант, говорител на фон дер Лайен, какъв е планът на избраната за председател на ЕК, предвид позицията на френския президент.

Тя отговори, че фон дер Лайен е решена да работи с екипа си “за подобряване на политическите условия, така че започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания да се случи възможно най-рано по време на нейния мандат”.

Започването на преговори е само началото на процес, който в случая с най-новия член на ЕС – Хърватия, продължи осем години до присъединяването й през 2013 г.

Северна Македония (наричана тогава Бивша югославска република Македония) получи статут на кандидат през 2005 г., само една година след Хърватия, но не можа да започне преговори за присъединяване поради спор за името й с Гърция. Тази пречка беше премахната със Споразумението от Преспа, съгласно което Скопие се съгласи с новото име на страната.

От Русия твърдят, че могат да предложат алтернатива, различна от евроатлантическата интеграция, на Скопие, на Западните Балкани и на всяка страна.