Хърватия повдигна завесата на предстоящото си председателство на ЕС

Хърватският премиер Андрей Пленкович разкри приоритетите и логото на предстоящото хърватско председателство на Съвета на ЕС. [Goran Mehkek / CROPIX]

Хърватският премиер Андрей Пленкович разкри приоритетите и логото на предстоящото хърватско председателство на Съвета на ЕС и разказа какви ще са целите за шестте месеца, в които най-новият член на съюза ще е начело.

На конференция в Загреб в сряда (30 октомври) Пленкович (ЕНП) каза, че хърватското председателство ще се съсредоточи върху “Европа, която се развива, Европа, която се свързва, Европа, която защитава, и Европа, която влияе”.

Премиерът също показа логото на председателството, проектирано от студентка по дизайн, както и мотото: “Силна Европа в свят, пълен с предизвикателства”.

Пленкович допълни, че най-доброто решение за предизвикателствата пред света е “по-силен съюз” и че председателството е исторически момент за страната.

Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., отбелязва 29 години независимост, а премиерът заяви, че председателството е доказателство, че страната е направила скока от разкъсана от война държава към стабилен международен участник и член на ЕС и НАТО.

В списъка с успехите на Хърватия е и бившият външен министър на страната Мария Пейчинович Бурич, която беше избрана за генерален секретар на Съвета на Европа по-рано тази година.

Бившият кмет на Дубровник и евродепутат Дубрава Шуица също беше номинирана за поста вицепрезидент на Европейската комисия по въпросите на демокрацията и демографията.

“Воден от своите християнски корени, традиции и култура, хърватският народ винаги е изразявал обич и принадлежност към европейското семейство. За нас Европейският съюз е проект на мир и надежда”, каза Пленкович по време на събитието. “Председателството ни идва в решаващ момент за Европа и света”, добави той.

По думите на Пленкович дългосрочният бюджет на ЕС, многогодишната финансова рамка (МФР), е една от специфичните политически области, върху които ще се фокусира Хърватия, след като поеме ротационното председателство на 1 януари. Страната е част от групата “Приятели на кохезията”, която има за цел да запази процента от бюджета, отпуснат за сближаване.

Сред целите на групата е и да се поддържа участието на държавите-членки в проекти, финансирани от фондове за сближаване. Минималният процент на съфинансиране в момента е 15%, но някои държави-членки искат той да стане до 30%. Хърватия твърди, че няма да може да изпълни задълженията си по много проекти, ако увеличението стане факт.

Пленкович каза, че ще бъдат положени усилия и за укрепване на Европейския стълб на социалните права. Западните Балкани също ще имат специална позиция в председателството. През май в Загреб ще има среща по темата на върха на ЕС, която се разглежда като шанс за възраждане или преосмисляне на блокирания процес на разширяване.

Хърватия има интерес от мерки, които ще увеличат раждаемостта в ЕС. Половината от държавите-членки са изправени пред огромни демографски проблеми, повечето от Източна Европа. Сред другите цели са по-добра свързаност, укрепване на свободите и достъпа до правосъдие.

“Нуждаем се от Европа, която се свързва. Транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура трябва да бъдат доразвити. По-добрата свързаност предполага по-добра и по-сигурна инфраструктура за данни”, каза Пленкович и добави, че вътрешната сигурност също ще бъде на дневен ред.

“Ние ще се застъпим за по-тясно сътрудничество в борбата срещу финансирането на тероризма. Необходими са по-добри връзки между информационните системи в областта на вътрешните работи”, настоя той.

Що се отнася до миграцията, премиерът заяви, че е необходима реформа на Общата европейска система за убежище и по-добро сътрудничество с трети страни.

“Трябва да сме по-устойчиви към увеличаващите се хибридни заплахи, да засилим способностите в киберсигурността, да се борим с фалшивите новини”, заключи Пленкович.

Хърватия координира своето председателство в съответствие с новата стратегическа програма на Съвета за 2019-2024 г. и политическите насоки, поставени от избраната за председател на Комисията Урсула фон дер Лайен през юли.