Чехия е уязвима от китайските и руските тайни служби

ПРАГА. Китайските и руските разузнавателни дейности са сериозна заплаха за сигурността на Чехия. С различни методи разузнавателните служби и от двете страни са се опитали да отслабят чешките държавни институции, да повлияят на официалните държавни позиции, свързани с международната сигурност, и да застрашат демократичната система, предупреди чешката разузнавателна служба (BIS) в своя годишен доклад за 2018 г., публикуван във вторник (26 ноември).

Докладът беше публикуван само няколко дни, след като медийният партньор на EURACTIV.cz, Aktuálně.cz, разкри, че Китай е финансирал пропаганден курс в Карловия университет в Прага и е платил за пътуване до Китай на някои от най-добрите студенти. Заради скандала Пражкият университет реши да затвори своя чешко-китайски център.

“Дейността на китайските служби в Чехия включват търсене и контакт с потенциални сътрудници и агенти сред гражданите”, предупреждава BIS.  Китайското разузнаване, например, използва LinkedIn, за да търси и да се свързва с потенциални сътрудници.

За Русия BIS отбеляза, че основната ѝ цел е да манипулира процесите на вземане на решения, за да отслаби опозицията. Според BIS руските разузнавачи се опитват да повлияят на политици, които могат да окажат влияние върху въпроси, представляващи интерес за Русия.

Проруски активисти, действащи в Чехия, също заплашиха конституционния ред на страната чрез разпространяване на дезинформация. “През последните години проруските активисти се противопоставиха на политическия ред на Чехия и нейното членство в ЕС и НАТО по-интензивно, по-концептуално и по-систематично”, се казва в доклада.

Документът предизвика много реакции на чешки политици, които похвалиха BIS за отличната ѝ работа. Новоизбраният лидер на проевропейската партия ТOP 09 (ЕНП), Маркета  Адамовa, отбеляза, че правителството очевидно не е достатъчно активно. Тя допълни, че “началникът на проруските активисти е в замъка (на Прага)”, ясно визирайки кабинета на президента.

Чешкият президент Милош Земан е известен с проруската си ориентация. В отговор на доклада президентският говорител обяви, че е недопустимо BIS да смята хората с различно мнение за разпространители на дезинформация и обвини разузнавателната служба, че опитва да ограничи свободата на изразяване.

(Aneta Zachová | EURACTIV.cz)

///

БЕРЛИН

40 000 фермери протестират в Берлин. Близо 40 000 земеделски производители пътуваха от цяла Германия до Берлин във вторник (26 ноември), за да протестират срещу увеличаващите се изисквания за опазване на околната среда и намаляващите цени на продукцията, които все повече увреждат бизнеса им.

Според полицията около 8600 трактора са образували колони с дължина до десет километра. Земеделските производители демонстрираха срещу селскостопанския пакет, приет от федералния кабинет в началото на септември. Мерките, които включват програма за действие за по-добра защита от насекоми и по-нататъшни ограничения за употребата на вещества за защита на животните и растителните култури, са неприемлива тежест за германското земеделие, твърдят те. Мерките бяха приети частично като реакция на втора процедура за нарушение от страна на Европейската комисия  срещу Германия за намаляване на високите нива на нитрати в подземните води.

(Claire Stam | EURACTIV.de)

///

МАДРИД

Без повече забавяне на действията в борбата срещу климатичните промени. Една седмица преди Световната среща на върха по въпросите на климата (COP25) в Мадрид (2-13 декември), испанският министър на екологията Тереса ​​Рибера обяви, че светът трябва спешно да си постави по-амбициозни цели за борба срещу изменението на климата, съобщи партньорът на EURACTIV, EFE. “Не можем повече да забавяме действията на всички нива в областта на климата”, каза Рибера.

Във вторник ООН огласи доклад, в който предупреди, че средната температура на планетата ще се увеличи с 3,2 градуса през този век, “дори и ангажиментите за намаляване на емисиите, внесени от Парижкото споразумение на ООН да бъдат спазени”.

(EuroEFE.EURACTIV.es)

///

ПАРИЖ

Париж се чувства сам в борбата срещу джихада. В откровено послание към Германия, напускащият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че френската армия е сама, докато защитава честта и сигурността на Европа. Юнкер каза това, след като в Мали загинаха 13 френски войници, след като два хеликоптера се сблъскаха в понеделник (25 ноември). Тази кървава развръзка подчертава изолацията на Франция в тези операции. Логистичната подкрепа, която някои страни като Германия, Испания, но също така и Канада и Съединените щати предоставят на мисията Баркхане, изглежда символична в сравнение с 41-те френски войници, загинали от началото на операцията.

(EURACTIV.FR)

///

БРЮКСЕЛ

Без повече бира за навън. С нов указ следващата седмица Брюксел ще наложи забрана за консумация на алкохол на обществени места в пешеходните зони в центъра на града от 1 февруари 2020 г. до 1 август 2020 г. Тераси и събития се изключват от указа. Мярката е за 6 месеца. След този период ще бъде извършена оценка. Глобата за нарушения е 350 евро.

Подобна забрана има в няколко европейски столици. Докато Мадрид, Дъблин и Рим имат някои от най-високите глоби в целия ЕС, други градове като Берлин, Копенхаген или Лисабон продължават да се въздържат от приемането на подобни мерки.

(Alexandra Brzozowski | EURACTIV.com)

///

РИМ

Данъкът върху пластмасата – наполовина. Очаква се данъкът върху пластмасите за еднократна употреба, предложен в закона за бюджета на страната, да бъде намален от 1 евро на 0,50 евро за всеки килограм пластмаса. В началото на месеца обявяването на таксата предизвика вълнения във водещия в света сектор за опаковане, разположен в Емилия-Романя, където през януари са предвидени регионални избори.

(Gerardo Fortuna | EURACTIV.com)

///

ВАРШАВА

Първи избор. Избраният председател на Европейския съвет, Шарл Мишел, избра Варшава за първото си посещение. Полският премиер Матеуш Моравецки нарече това “добър сигнал”, показващ, че “заедно ще се опитат да разменят възможно най-много информация, за да намерят компромис”.

Мишел заяви, че ЕС е в състояние да взема по-разумни и креативни решения благодарение на Полша, като добави, че се надява взаимните връзки да бъдат допълнително укрепени.

Но докато на дневен ред бяха “трудните разговори” за бъдещия бюджет на ЕС, климата и външните работи, наследникът на Доналд Туск дойде в Полша с комплименти и със смекчен тон. Те, обаче, може и да не скрепят отношенията между Брюксел и Полша, разклатени заради върховенството на закона.

Полша с готовност подкрепи Мишел и дори се надяваше той да поеме председателството на Европейската комисия.

Без сляпа подкрепа. Повече от месец след парламентарните избори, които доведоха до по-силно фрагментирана политическа обстановка, управляващата “Право и справедливост” (ПиС) все още води в социологическите приучвания, но избирателите са по-малко склонни да подкрепят партията в първите 100 дни от новото правителство. След като получи над 43% през октомври, последното социологическо проучване на IBRiS показва, че ПиС има 39,6%, докато “Гражданска коалиция, основната опозиционна сила, е с 24,8% (27,4% преди месец). Левите са на трето място с почти непроменена подкрепа от 12,8%.

(Alexandra Brzozowski | EURACTIV.com, Łukasz Gadzała | EURACTIV.pl)

///

БРАТИСЛАВА

Петдесет дни забрана за проучвания на общественото мнение. Словашкият парламент отмени ветото на президента Зузана Чапутова и прие закона, удължаващ забраната за проучвания на общественото мнение от 14 до 50 дни преди избори, един от най-дългите срокове в света. Сега президентът ще оспори мярката в Конституционния съд. Също така ще поиска от съда да спре прилагането на закона, тъй като редовните избори са планирани за края на февруари 2020 г.

(Zuzana Gabrižová | EURACTIV.sk)

///

СОФИЯ

Главният прокурор иска имунитета на евродепутат. Главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на евродепутата Елена Йончева, която оглави листата на българските социалисти на европейските изборите. Йончева, бивша журналистка, е обвинена в “мащабно пране на пари” през 2012 г., когато използва финансиране за телевизионните си продукции от фалиралата Корпоративна банка на Цветан Василев, който избяга от правосъдието в Сърбия. Прокуратурата твърди, че тя трябва да е била наясно с незаконния произход на средствата. По онова време, обаче, много държавни предприятия също използваха финансиране от Корпоративна банка. Йончева заяви, че е мишена на ГЕРБ, на премиера Бойко Борисов, особено след като “разследването” срещу нея се води от Цацаров, който се смята за близък приятел на премиера.

Без обществени поръчки. Държавната агенция за пътна инфраструктура е дарила 240 млн. евро на държавната компания “Автомагистрали” без търг или обществена поръчка. Парите трябва да бъдат използвани за укрепване на свлачища в националната пътна мрежа. Средствата са предоставени на “Автомагистрали” с вътрешен договор, чрез т.нар. “вътрешна схема”. Законът позволява тази опция, но държавата започва да заобикаля все повече конкурсите като използва тази схема. Оправданието е, че поръчките трябва да се изпълняват бързо.

Предполага се, че държавната компания “Автомагистрали” е разпределяла милиони по абсолютно непрозрачен начин чрез договори за доставка на услуги и материали със строителна компания. Под съмнение е, че фирмата е заобикаляла тръжната процедура. Държавата използва бюджетни средства по “нечист начин”. В края на миналата година правителството даде 650 млн евро на “Автомагистрали” без обществена поръчка за изграждането на 134 км от магистрала “Хемус” в Северна България.

(Krassen Nikolov| EURACTIV.bg)

///

БУДАПЕЩА

По-малко бебета, но повече бракове. Темпът на намаляване на броя на населението се е увеличил през първите девет месеца на 2019 г., съобщи Централната статистическа служба (KSH). През първите девет месеца на годината са родени 66 257 деца, 1066 по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Починали са 97 536 души, 14 по-малко, отколкото през януари-септември 2018 г. В резултат на това естественият спад на населението е нараснал с 3,5% или 1052 души в сравнение с януари – септември 2018 г. Броят на браковете обаче нараства. Брак са сключили 8625 двойки, 29% повече в сравнение с миналата година.

(Željko Trkanjec | EURACTIV.hr)

///

БУКУРЕЩ

Лидерът на Социалдемократическата партия подаде оставка (ПСД). След разгорещена среща във вторник вечер (26 ноември) председателят на социалистическата партия и бивш премиер Виорика Дънчила, подаде оставка. Всъщност цялото ръководство на партията отчасти го няма, тъй като много заместник-председатели подадоха оставки, за да принудят Дънчила да се оттегли. “Разбирам мнението на колеги си, че партията има нужда от ново начало. Някой трябва да поеме отговорността за изборните резултати”, каза Дънчила.

Тя загуби във втория тур на президентските избори миналата неделя срещу действащия президент Клаус Йоханис, с най-лошия резултат, регистриран някога от кандидат на ПСД. Марсел Чолаку, говорител на Камарата на депутатите и временно изпълняващ длъжността председател на парламента, заяви: “Сега вече партията не се ръководи от “патриарх”, а от екип”. Той добави, че през февруари предстои конгрес за избор на новото ръководство на партията.

Голяма дупка в бюджета. Новото правителство на Румъния публикува проект за ревизия на бюджета, който предвижда значително увеличение на бюджетния дефицит от 2,76% от брутния вътрешен продукт до 4,3% от БВП. Дясноцентристкият кабинет, който наследи социалистическото правителство в началото на ноември, заяви, че приходите от бюджета са много по-ниски от планираните, а не много разходи в момента могат да бъдат намалени.

(Bogdan Neagu, EURACTIV.ro).

///

ЗАГРЕБ | БЕЛГРАД

Президентът уволни главнокомандващите на ВВС. Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович освободи всички главнокомандващи на ВВС в отговор на скандал, според който контрабандист на оръжие е бил транспортиран с хеликоптер на Хърватската армия. Министърът на отбраната Дамир Кръстичевич заяви, че оръжия или боеприпаси не са били транспортирани.

17 превозни средства с термовизионни камери. Граничната полиция на Хърватия получи 17 превозни средства с термовизионни камери за наблюдение на границата, покриващи разстояние до пет километра. Според хърватската полиция, през първите десет месеца на 2019 г. са били арестувани 860 каналджии на мигранти. През същия период 17 000 нелегални мигранти са били спрени на границата, което е увеличение със 150% в сравнение с миналата година.

Междувременно в Сърбия граничната полиция ежедневно предотвратява незаконното навлизане на 20-50 души в страната, главно от Северна Македония и България. По-голяма част от нелегалните мигранти, пристигащи по т.нар. балкански маршрут, са от Афганистан и Пакистан. Броят на сирийците е много по-малък отколкото през 2018 г.

(Željko Trkanjec | EURACTIV.hrEURACTIV.rs)