Човекът, който измести “Св. Павел” от сърцето на Неапол

[EPA-EFE/Juan Ignacio Roncoroni]

В сряда следобед Италия спря. Новината за смъртта на Диего Армандо Марадона помете всичко друго. Медиите в страната се фокусираха върху футболната легенда, звездните му голове,  историческите мачове срещу Великобритания и Белгия, но най-вече италианския му период.

Марадона прекара в Неапол седем години, които се оказаха ключови за бъдещата му спортна кариера и за личния му живот.

След скръбната вест южният италиански град сложи на пауза режима на мерките срещу Covid и излезе на нощно бдение по улиците, за да оплаче своя герой. Подобно нещо се случи, когато почина папа Йоан Павел Втори. Тогава в Италия имаше подобен масов шок, изблик на емоции и съпричастност от загубата на една голяма личност,

Неаполитанският период на Марадона през 80-те години се помни с неговия екстремен живот и зависимостта му от кокаина. Неапол е градът на силните емоции и камората, където дрогата изобилства и тя лесно може да стигне до носа на един футболен милионер, който е със статут на идол в местното calcio.

Диего се отплати на домакините си “Наполи” с две шампионски титли и качи отборът до висоти, които за неговите фенове повече няма да бъдат повторени.

Градът oбяви еднодневен траур за кончината му, а веднага след трагичната новина кметът Луиджи Де Маджистрис преименува стадиона на негово име, пренебрегвайки Свети Павел, на чието име беше до вчера.

Повратната среща на Марадона с Неапол e достойна история за художествено произведение, разказващо трагедията на един гений.

През 1982 година Марадона вече е суперзвезда след световното първенство и играта си Аржентина.  Той играе първо за “Барселона”, но периодът за него е труден, въпреки блестящите изяви. След престоя в Каталуня Диего е можел да избере, който си иска отбор, но избира “Наполи” – футболния тим на град с проблеми като бедност, мафия, безработица и икономически срив, предизвикан от драматично земетресение малко преди това.

Неаполитанците отдават решението му на емоционалната близост с тях – момче от бедно семейство от южна католическа страна.

На 4 юли 1884 г Марадона е представен официално на стадиона Сан Паоло в Неапол и е посрещнат като бог. За новата си публика той е Dio (Господ) и El Pibe de Oro (Златното момче). В сърцата на италианските тифози е запечатан забележителният му мач срещу “Ювентус“, победен от “Наполи” с 5:1 сред три десетилетия на постоянни поражения. Но това е лебедовата песен на Диего в Италия. Малко след това започват бурните нощи с кокаин, алкохол и жени.

Диего пропуска да замине с отбора за мач в Москва, защото е с тежък махмурлук. Той наема частен самолет, за да се присъедини в играта във второто полувреме. Малко след това дава положителна проба за кокаин и започват и проблемите му с италианското правосъдие. Италианската сага приключва със данъчни задължения за 14 милиона евро. Въпреки това за неаполитанците въпросът е решение. Номер 10, с който Марадонa е играел при тях, не се дава на никого и. Италианският период на Диего в “Наполи” остана известен като “Марадонаполи”. Част от това са множество разбити женски сърца и няколко непризнати законно деца – общо 8 по целия света.

След Италия кариерата на аржентинското Златно момче тръгва нанадолу. Всичките му опити да върне на футболната си кариера стария й блясък приключват със скандали с дрога. Здравословните проблеми не закъсняват.

“Марадона не тренираше редовно, купонясваше в нощите преди мачовете и на другия ден излизаше на терена и играеше като Господ. Неповторим, природно надарен , сякащ контролираше топката с личните си вибрации! Беше гениален!”, коментира загубата му един от най-популярните спортни коментатори в Италия.

“Диего беше в ръцете на камората, токсикозависим, остави няколко незаконни деца в Италия, беше неконтролируем, глезеше се с лукс и ексцесии, но на него всичко може да простим, защото беше футболен гений, неповторим талант и за нас си остава най-добрият футболист за всички времена. Никакъв Пеле!”, коментира директорът на италианският вестник “Ил Матино ди Наполи”.

А самият Пеле “си пожела да играе футбол с Диего “на небето”.

“Преди години Диего ми поиска да му подаря за рождения ден черно Ферари. Знаете, че Фераритата са червени, но той поиска черно от мен и аз му го купих” , разказа бившият собственик на “Наполи” Корадо Ферлайно.

“Ферари тогава струваше 430 000 долара. Похарчих два пъти повече и добавих 130 000 за цвета”, спомня си Ферлайно. „Когато колата пристигна, Диего започна да се оглежда. Попита: “Къде е стереото?”. А аз: “Какво стерео? Това е състезателна кола, няма стерео. Няма и климатик, няма нищо. И той отговаря: “Е, можете да го заврете в г.за”. Не можех да повярвам.”

Диего Армандо Марадона е и това, но преди всичко е икона за държава, където футболът е национална страст. В Неапол самият аржентинец каза, че се чувствал у дома и имал неаполитанско сърце. “За мен да играя и побеждавам с Наполи беша като да победи бедният Юг срещу богатия Север”, казва той в култовия документален филм за него на Емир Костурица “Maradona By Kosturica”.

Кой по-добре от един сърбин би могъл да го разбере.