Бизнесът вдигна юмрук на кабинета

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Представителите на основните работодателски организации в България [Георги, Кожухаров, Дневник]

Българският бизнес никога не е бил така обединен срещу управленска политика, както за предстоящия на 18 май национален протест с искания за още помощ от държавата. Пандемията от COVID-19 рязко промени икономическата среда и пристрасти част от българския бизнес към държавно подпомагане от всякакъв вид. Последвалият ценови шок с цените на електроенергията и суровините засили нейната зависимост от държавна хранилка.

Готвейки блокади, на 18 май ще излязат превозвачи, собственици на заведения, работещи в столичния градския транспорт, подкрепени от големите работодателски организации – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Присъединява се и Камарата на строителите, където са гневни заради тавана на индексации на договорите си.

На една маса

По време на управлението на ГЕРБ тези работодатели сядаха на една маса с премиера и лидер на управляващата партия Бойко Борисов – и в тристранката, и по други поводи, и в крайна сметка се разбираха. Няколко строителни фирми получаваха милиарди чрез ин хаус поръчките. Други получаваха “пълен съпорт в ДКХ (Държавната комисия по хазарта)”, както гласи една паметна записка от 10 юли 2019 г. с имената на Кирил Домусчиев и Васил Божков на нея. Трети получаваха помощ за експанзията на търговска верига – “Lafka”, фалирала преди две години, както и за произвежданите от тях български цигари и спиртни напитки. А през 2022 г. правителството на Борисов даде бонус и на превозвачите, като намали почти три пъти платената пътна мрежа заради пандемията от COVID-19. Уж за три месеца, но продължи повече от две години. Пандемията стихна, но дойде кризата, предизвикана от високите цени на горивата и електроенергията. И сега транспортните фирми протестират не само срещу намерението на управляващите от 1 юли тежкотоварните автомобили да плащат тол такса и за второкласните пътища, но искат да отпадне и биодобавката за горивата и да се намали наполовина акцизът.

Работодателите се борят компенсациите за високите цени на тока да продължат “дотогава, докогато е необходимо”, а не само до края на май. В момента те са 300 лева/мвтч, но бизнесът настоява да са 75% от разликата между средномесечната цена за съответния месец на БНЕБ и цената на енергийния микс при използване на средства от Фонда за сигурност на електроенергийната система, формиран от свръхпечалбите на производителите на електроенергия. Освен това настояват за компенсации и за цените на газа – разликата между цената на синьото гориво при използването на посредници и цената по формулата в договора с “Газпром експорт”.

От декември до април на бизнеса и домакинствата са изплатени над 4 милиарда лева компенсации заради цените на тока.

Собствениците на заведения, за които и тази година бе запазена намалената на 9% ставка по ДДС, пък искат да се запази мярката 60/40 и след края на юни. Те са изпратили писмо до Европейската комисия, в което търсят съдействие, в т.ч. да бъде върнат първоначалният дизайн на мярката, при който подкрепа се получаваше при 20% спад на оборота спрямо 2019 г., а не както е в момента – при 30% или 40%. Мерки от този тип имаше в почти цяла Европа, а основната идея на този тип подкрепа беше да осигури заплати на хората от затворени браншове. Заведенията, както и останалите предприятия обаче работят от месеци.

Да, средата е променена, но това е новото нормално, вече не е извънредност. А вчера стана ясно, че ЕК пристъпва към постепенно премахване на временните облекчени правила за държавната помощ, въведени в началото на пандемията, и изключенията да не бъдат продължавани след 30 юни. От март 2020 г. до средата на април по мярката 60/40 са изплатени 1.845 млрд. лева, а повечето от участвалите  в нея работодатели са получавали подкрепа повече от 10 месеца.

(Не)възможни преговори

Коалиционното правителство на Кирил Петков няма  бойкоборисовия комфорт на комуникация – бизнесът го обвинява в “управленска глухота” и енергийна несигурност. А в протестния дискурс се откриват сходства между акциите на бизнеса и на опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”. Открива се и синхрон между протестите на бизнеса и уличното недоволство, организирано от пропутинската ”Възраждане”. Те никога не се засичат едни с други, което позволява недоволството към управляващите да се подгрява непрекъснато и почти ежедневно някой от антиправителствените протести да е в новинарските емисии.

Твърдостта на правителството срещу бранш, който има лоби във всички парламенти и чиито интереси доведоха до срива на БДЖ заслужава да бъде окуражена. Заради таксиметровите превозвачи Uber прекрати дейността си в България – не без помощта на КЗК и Столична община. През 2010 г. аха в парламента да мине поправката „Лим“, наречена така заради трагедията в Хърватска, при която катастрофира автобус и загинаха 12 български деца. Първият кабинет на Борисов внесе промени в Закона за автомобилните превози, с които щеше да върне отново в бизнеса с превоза на деца стари автобуси по на 20-30 години. Но благодарение на Синята коалиция, която вдигна шум в парламента, законопроектът беше оттеглен.

В настоящата ситуация обаче правителството няма полезен ход, дори и да удовлетвори исканията на превозвачите – или поне някои от тях. Направи ли го, ще покаже слабост, след като вече изтърпя няколко протеста и опит за дискредитиране на премиера с разпространен от превозвачите запис, на който се чуваха гневните му реплики. Ако удовлетвори исканията на превозачите, не би следвало да откаже и на останалите протестиращи.

Устои ли на натиска кабинетът, има реален шанс да се съберат повече пари за ремонти на пътища, също и да се подобри финансовото състояние на железниците. С публикуваните вчера за обществено обсъждане нови тарифи се очаква през 2023 г. общите постъпления от тол системата да достигнат 520 млн. лева – при 430 млн. лева за 2021 г., като повечето ще дойдат от тежкия, а не от лекия трафик, както е сега.

Предложенията са от 1 юли т.г. автомобилите между 3,5 и 12 тона ще плащат между 4 и 7 ст./км по второкласни пътища. За преминаването им по първокласни пътища ще плащат между 6 и 9 стотинки, а за магистрала – между 10 и 13 стотинки. Тарифите за автомобили над 12 тона, които са с 2 или 3 оси, според екокатегорията си, са между 19 и 23 стотинки за второкласен път, за първокласен път – между 22 и 25 стотинки, а по магистрала – между 26 и 30 стотинки. При автомобилите над 12 тона с 4 повече оси цената на километър е в границите от 29 стотинки за второкласен път за превозно средство категория ЕВРО VI, EEV и 43 стотинки – за категории ЕВРО 0, I, II по магистрала.

В същото време е заложено намаление на цените на винетките от 1 януари 2023 г. Годишната поевтинява с 10 лева – от 97 на 87 лева, по-ниска ще е цената и на останалите – 9 лева за уикенд винетка, 13 лева за седмична, за месечна – 27 лева, а за тримесечната – 48 лева.

Наред с това правителството подготвя и антиинфлационен пакет мерки за 1.5-2 милиарда лева.

Политическият залог

Каква е крайната цел на националните протести на бизнеса – постигане на икономически искания или сваляне на правителството? Рано е за извънредни парламентарни избори, каза вчера във Велико Търново лидерът  на ГЕРБ Бойко Борисов. Скорошни предсрочни избори ще влошат още повече инвестиционната среда и ще създадат несигурност и непредсказуемост, освен това разпускането на парламента ще осуети някои искания на предприемачите.

Така че бизнесът едва ли мисли по-различно от Борисов, макар и с други основания. Защото планът на бившия трикратен премиер, по думите му, е, че няма да има избори, докато не стане ясно на българите с какъв мащабен план и компромати е било свалено правителството на ГЕРБ. Очевидно Бойко Борисов се надява на пълен разгром на управляващата коалиция, такъв, който не би позволил на водещата сила в нея – “Продължаваме промяната”, да се върне отново в управлението.

Най-новата история на България е показала, че протестите са най-прекият път към падането на една власт. И ето, че бизнесът вдигна юмрук на правителството.