България изобрети нямо радио

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Сградата на БНР [Facebook]

Настъплението срещу свободата на словото показа, че държавата справедливо е класирана от „Репортери без граници“ между Етиопия и Мали, пише Светослав Терзиев.

Светослав Терзиев е д-р по журналистика, колумнист във в. СЕГА и председател на Комисията по професионални стандарти на Съюза на българските журналисти. Вестник СЕГА е партньор на EURACTIV България.

България отбеляза по най-оригинален начин 90-годишнината от появата на радиото в страната – за първи път то изчезна от ефир на 13 септември (петък). Млъкна за пет часа и така потвърди правилото, че хората оценяват значението на най-важните неща, с които са свикнали в своето всекидневие, едва когато ги загубят. Държавата преживя скандален епизод от войната на властите срещу свободата на словото, която се води през трите мандата на премиера Бойко Борисов от 2009 г. досега.

Уикипедия напомня за раждането на българското радио със следния кратък текст: „Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери начело с техника Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. Оттогава радиото никога не е спирало, включително и по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Ето как се стигна до моментната му клинична смърт,

от която властта го извади с паническа реанимация. На 12 септември ръководството на Българското национално радио отстрани от ефир една от най-известните си журналистки Силвия Великова, като й забрани заедно с това да отразява сектора „Правосъдие“, в който тя е специализирана от 15 години. Причината за гнева му бе нейната смелост да задава неудобни въпроси във връзка с нагласения избор на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Властта много държи той да оглави прокуратурата, след като е доказал като заместник-главен прокурор, че може да продължи търпимостта на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров към корупцията на високо равнище и организираната престъпност, които са причина България да бъде под специално наблюдение в Европейския съюз чрез Механизма за сътрудничество и проверка.

На 13 септември Силвия Великова трябваше да води сутрешния блок на информационната радиостанция „Хоризонт“ на БНР, който е най-слушаното новинарско радиопредаване в България. Възмутени от грубата намеса на властта, колегите на Великова колективно отказаха някой от тях да я замести. Затова директорът на радиото Светослав Костов обяви, че сутринта радиото няма да работи в ефир поради „техническа профилактика“. Само че БНР е институт със стратегическо национално значение и законът забранява едновременно да бъдат изключени всичките му предаватели. Освен това техническа профилактика на отделни предаватели е допустима след предварително уведомяване на Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии (СЕМ), каквото уведомяване не бе направено. Това произведе грандиозен скандал и

премиерът Бойко Борисов се почувства лично заплашен,

защото с цялото си поведение доказва, че важните решения в България не могат да се вземат без негово съгласие.

„Те правят саботаж срещу правителството. Правят саботажи срещу агенцията за приходите, агенцията за вписванията (където напоследък имаше провали поради лоша киберсигурност – б.а.). Планирани, целенасочени, за да строшат системата. Изведнъж правителството е виновно. За кое? За това, че правят саботажи.“ Умението му да се измъква от отговорност, заради което е известен като „тефлоновия човек“, този път не му помогна, защото сам се издаде, че директорът на радиото е изпълнител на неговата воля. Борисов го заплаши, че ако не оправи “това безобразие”, ще накара групата на ГЕРБ в парламента да му иска оставката. По закон директорът на радиото се назначава от СЕМ, който би трябвало да е независим обществен орган, а не от парламента, както например се назначава директорът на Българската телеграфна агенция. Но в България разделението на властите и функциите е само формалност.

Затова изпълнителната власт в лицето на своя премиер смята, че и медиите, определяни за „четвърта власт“, могат да имат самостоятелност само колкото той им определи. Председателят на Комисията за култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов е ярък изразител на арогантността на управляващото мнозинство по отношение на свободата на словото. “Хайде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?, заяви той на 15 септември пред Българската национална телевизия (БНТ). Телевизионният журналист не посмя да му зададе допълнителни въпроси за странните разбирания на властта за свободата на словото, защото в БНТ цари страх и автоцензура, откакто СЕМ назначи на 5 юли за неин директор угодния на властта Емил Кошлуков. Той уволни веднага няколко ръководители на информационни звена, спря популярни предавания и острани от ефир водещи журналисти. Тъй като журналистическата солидарност в националната теливизия няма борбените традиции на радиото, там не възникнаха протести.

Настъплението на властта

се простира далеч отвъд националните медии. Разправата с частните телевизии става чрез изкупуването им от близки до управляващата партия ГЕРБ олигарси, които след това променят програмата им или просто ги спират. Такъв бе случаят с третата по значимост телевизия с национален обхват Нова телевизия, която бе купена през февруари 2019 г. от Кирил Домусчиев и бързо стана проправителствена. За сплашване на колектива там бяха уволнени разследващите журналистки Миролюба Бенатова и Генка Шикерова.

Точно година преди това критичната към властта телевизия BiT бе купена от продуцента Мирослав Янев, който веднага спря всички й актуални предавания и продължи да излъчва единствено записи, под предлог че ще има нова програмна схема. Така бе премахнато и водено от радиожурналистката Силвия Великова коментарно телевизионно предаване „Хайд парк“. През август 2018 г. телевизията спря окончателно, а продуцентът заедно с неизплатените заплати на журналистите изчезна от българското публично пространство.

Натискът върху частните радиостанции и печатните медии

има по-дълга история. Той се съчетаваше с обективните финансови трудности, които медиите изпитват в условията на интернет, където потребяването на тяхната продукция е безплатно, а рекламните приходи са малки. Постепенно повечето частни радиостанции, преминаващи от ръце в ръце, станаха музикални, сведоха новините си до 2-3 минути на час и се отказаха напълно от коментарни предавания. Освен БНР има само още две национални „говорещи“ радиостанции – Дарик радио и Радио Фокус, които са много предпазливи в критиките си към властта.

Задушаването на независимия печат започна преди 12 години с постепенното изграждане на медийната империя на олигарха Делян Пеевски (и неговата майка Ирена Кръстева). Те изкупуваха вестници с „кредити“ от по-късно фалиралата Корпоративна търговска банка , в която правителствата наливаха парите на държавните предприятия. Пряко или задкулисно бяха изкупени над 90% от вестниците с национално разпределение, овладяна бе разпространителската мрежа, а изданията, които отказаха да се подчинят, станаха заедно със своите издатели и водещи журналисти обект на яростно обругаване от медиите на Пеевски. За да ги заглуши, държавата започна да прави законодателни промени, включително и по инициатива на самия Пеевски, който е депутат от уж опозиционната турска партия Движение за права и свободи. Това развързва ръцете на властите да преследват журналисти и издатели под предлог за защита на личната информация или в интерес на по-голяма „прозрачност“ на финансирането на медиите. В същото време властта продължава да налива пари в послушните й медии без обществени поръчки или след фиктивни конкурси, както и чрез разпределяне през министерствата на пари от еврофондовете за т.нар. комуникационни програми.

Сега на дневен ред са онлайн изданията

Държавата чувства, че й убягват от контрола, защото не са обект на специална регулация. На 12 септември един от тримата членове на СЕМ (общо са петима), избрана от квотата на управляващото мнозинство в парламента, г-жа Бетина Жотева заяви пред проправителствения вестник „24 часа“, че през 2020 г. онлайн медиите ще бъдат регулирани въз основа на европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги. „Ако сайтовете станат електронни медии и влязат за регулация по закона за електронните медии (у нас това е Законът за радиото и телевизията), за тях ще важи условието да няма език на омразата, заплахи за целостта на индивида, подстрекателство към етническо напрежение или на расова или верска основа. Такава регулация в онлайн пространството липсва, а именно от интернет започват най-грозните и опасни тенденции, които заразяват обществото. Т.нар. хейтърство идва оттам и когато то влезе в регулация, ще има глоби и някой ще се замисли дали да го прави отново“, каза тя.

Властта и нейните послушници дават вид, че са загрижени за морала на обществото, но под „хейтърство“ премиерът Бойко Борисов разбира медии, които го критикуват. Освен това той не се разстройва, че най-долнопробни проправителствени сайтове стигат до публикуване на порнографски компромати срещу негови опоненти, какъвто бе случаят на 7 септември с т.нар. агенция ПИК и нейната атака срещу кандидата за кмет на София от десницата Борислав Игнатов. Показателно за морала на властта е, че тази „агенция“ получи финансиране за отразяване на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. А в същото време базираният в Брюксел качествен сайт bulgarianpresidency.eu бе определен от министърката на председателството Лиляна Павлова като източник на фейкнюз и хейтспийч. В сравнението личат етичните норми, върху които се опират управляващите в отношението си към медиите.

Ето още едно сравнение: Когато влезе в ЕС през 2007 г. България бе на 35-36 място заедно с Франция по свобода на словото според класацията на „Репортери без граници“. Сега е на 111-то място. Фактически, откакто членува в ЕС, тя напусна не само Евросъюза по свобода на словото, но и цяла Европа, защото зад нея се нареждат единствено такива европейски държави като Русия, Беларус и Турция. По този показател тя се намира фактически в Африка. Когато европейски ръководители се прегръщат и целуват с „приятеля Бойко“, не е лошо да се заинтересуват защо в социалните мрежи и медийните форуми някои го наричат „Бокаса“.