Възкресение

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежесневният коментар на EURACTIV.com

Недолюбваната широка коалиция в Германия успя, независимо от всичко, да направи това, което Еманюел Макрон майсторски постигна във Франция през 2017 г.: заби последния пирон в ковчега на традиционните партии.

Нека проследим изборните резултати от неделя в германската провинция Тюрингия:

Консерваторите от Християндемократическия съюз (ХДС) в Тюрингия загубиха почти дванадесет пункта и се задоволиха с 22%. Социалдемократите от Германската социалдемократическа партия (СДП) бяха засегнати дори още по-тежко: в сравнение с националните избори през 2014 г. те загубиха една трета от гласовете си, получавайки около едва осем процента.

Ако съберем резултатите на ХДС и СДП, излиза, че дори една трета от избирателите не са гласували за двете партии, формиращи управляващата широка коалиция. Това е прецедент в следвоенната история на Германия.

***

Това е без съмнение повратна точка: “Die Linke” за първи път става най-силната политическа сила в една от 16-те германски провинции, следвана от крайнодясната “Алтернатива за Германия” (АfD).

Десните популисти отбелязаха най-високи резултати сред избирателите на възраст под 60 години – 28%. Фактът, че АfD не е победител в изборите в Тюрингия се дължи главно на избирателите на възраст над 60 години, група, в която “Die Linke” печели 40%, в сравнение с 16% за АГ.

Не е пресилено да се твърди, че в крайна сметка именно пенсионерите спасиха Die Linke и най-вероятно германската федерация, такава, каквато я познаваме.

Борбата за власт на ХДС започна щом изборните резултатите станаха известни, с туит от Фридрих Мерц, който за малко не успя да стане партиен лидер на конференцията на ХДС през декември 2018 г.

„ХДС не може да си затваря очите за изборния резултат в Тюрингия“, заяви той.

Това може да се тълкува като хвърляне на вина върху Анегрет Крамп-Каренбауер, заради лошите резултати. Това се случва въпреки социологическите проучвания, демонстриращи, че избирателите смятат традиционните партии заети предимно със себе си и чак след това с проблемите на избирателите.

Заради тяхната неспособност да схванат новите граждански движения, като например това за равенството между половете или мобилизацията за климата, се оказваме с две големи традиционни партии, неспособни да вникнат в проблемите на бързоразвиващото се немско общество. Традиционните партии губят способностите си, а политическият дневен ред все по-осезаемо им се изплъзва.

Поглеждайки към Франция, на местно ниво ХДС и СДП може би ще могат да намерят подкрепа.

Партията на Макрон “En Marche” намира за все по-трудно да се позиционира в сложната мрежа от малки и средноголеми градове, където е възможно да претърпи поражение на следващите местни избори, насрочени напролет във Франция.

Това показва само едно: консерваторите от “Les Républicains” и социалистите от “Parti Socialiste” знаят добре, че политиката не търпи вакуум, и че заместител на политическите партии досега не е намерен. А ключът към “възкресението” им може да се крие именно там.