Един затворник и трима съдии отнеха думата от кандидата за главен прокурор

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Предсрочното пускане от затвора на австралиеца Джок Полфрийман предизвика истинска буря в България. [Снимка: в. "Сега"]

По-малко от месец преди последния доклад за България на комисията “Юнкер” целият дебат за правосъдната реформа в най-бедната държава в ЕС е окупиран от едно съдебно решение за предсрочно освобождаване на затворник, пише Красен Николов.

Красен Николов е старши редактор на EURACTIV България.

Това е толкова странно, че направо изглежда нагласено, предвид предстоящия на 24 октомври ключов избор на нов главен прокурор. Кандидатът е един – Иван Гешев, който е дясна ръка на сегашния началник на държавното обвинение Сотир Цацаров. Липсата на алтернатива поражда много въпроси, които няма да стигнат до вниманието на обществото заради шума, вдигнат около затворника.

До два месеца Върховният касационен съд трябва да се произнесе по искането на Цацаров за преразглеждане на условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Практиката на върховния съд е, че законът не позволява възобновяване на процеси за предсрочно освобождаване, когато това е решено окончателно.

Случаят е точно такъв. Софийският апелативен съд окончателно реши, че Полфрийман може да излезе от затвора 6 години и половина преди края на 20-годишното си наказание, защото е дал доказателства за своето поправяне и е излежал по-голямата част от присъдата си.

Главният прокурор прекрасно знае това. Знае го още от дългия си опит на педантичен съдия и председател на Окръжния съд в Пловдив. И той, също като политиците, обаче, най-вероятно търси ползи от казуса “Полфрийман”. Няма друго обяснение на факта, че намесата на Цацаров в казуса е прецедент в изтичащия му 7-годишен мандат. Официалните данни на върховния съд сочат, че досега той никога не е правил подобно искане.

Това дело нямаше да е по-различно от други, ако по него нямаше няколко съвпадения.

Има осъден чужденец и убит български студент. В състава на съда, пуснал убиецът предсрочно, е председателят на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев. Заедно с него се произнесе и друг знаков член на съюза – Весислава Иванова. Третият член на състава е Виолета Магдалинчева, която е дъщеря на члена на Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев.

Този процес може да е единственият пример в следващия доклад на ЕК. Той ще покаже всичко онова, заради което държавата ни е под европейско наблюдение вече 12 години. Политическа употреба на съдебното решение, включване на съдебен казус в дневния ред за избора на следващия главен прокурор, за капак и дипломатически скандал. Дежавю за случая “Борилски” само че през криво огледало.

Случаят “Полфрийман” има дори по-голям потенциал. “Атака” настоява за забрана на професионалните организации на магистратите, а “Обединени патриоти” – за спиране на по-голямата част от финансирането им. Евродепутатът Ангел Джамбазки желае закриване на над 80 неправителствени организации, които подкрепят правозащитната организация Български хелзинкски комитет, получила незаслужено голяма роля по делото “Полфрийман”.

Определението на Софийския апелативен съд, който се произнесе за пускането на младия австралиец, изобилстваше от факти и аргументи в подкрепа на пускането. Много повече, отколкото по принцип има в такива определения. Съдиите се позовават на позицията на експертите от затворническата администрация, които дават множество примери, че Полфрийман се е поправил. Въпреки това ръководството на затвора излиза с доклад, че е “против”, а съдиите от Софийския апелативен съд мотивирано го игнорират заради другите доказателства.

Съюзът на съдиите в България е най-голямата съдийска организация в страната и е проблем за изпълнителна власт от дълги години заради реформаторските си позиции. Съдия Калин Калпакчиев, който бе един от съдиите, пуснали “Полфрийман”, не спестяваше на прокурор Цацаров и критики, и неудобни въпроси. Затова атаката срещу съдиите можеше да се предвиди. Вероятно и те са го очаквали, макар че едва ли са допускали, че ситуацията ще ескалира дотолкова, че да се чуват призиви за линч на съдиите, а децата им да получават заплахи в училище.

И докато емоционалните реакции на близките на жертвата Андрей Монов, могат да бъдат обяснени с болката от загубата им, то институционалната реакция се оказа далеч от добрите практики на демокрацията и върховенството на закона. Дори Висшият съдебен съвет, уж призван да брани съдийската независимост, първоначално излезе с декларация, че споделя притесненията на близките на убития, че е нарушен балансът между правото и справедливостта.

Освобождаването на Полфрийман ще бъде използвано като аргумент срещу критиците на безалтернативния кандидат за приемник на Цацаров – заместникът му Иван Гешев.

ГЕРБ веднага внесоха законодателни промени, които да направят възможен триинстанционният контрол на предсрочното освобождаване.

Адвокатът на Полфрийман се кани за втори път да поиска от прокуратурата преразгледане и на самото дело за убийството. Той твърди, че при първоначалното му гледане не са потърсени и разпитани всички свидетели, както и че записите от камерите за улично наблюдение не са проучени достатъчно добре. Тепърва ще видим дали ще има нов процес.

Междувременно се заформи и дипломатически скандал, тъй като се оказа, че Полфрийман, макар и освободен от съда, че чака произнасянето на висшата инстация в центъра за настаняване на чужденци в Бусманци. А външният министър Екатерина Захариева се оказа твърде заета да отдели време на австралийския си колега Марис Пейн. А тя заподозря “неюридически съображения” зад отказа на българските власти да изпълнят решението на съда, с което Полфрийман бе освободен предсрочно от затвора. Медиите в родината на осъдения пишат за проблемите с върховенството на закона у нас. Семейството на Полфрийман поиска и премиерът Морисън да се намеси.