Еквилибристиката на Вучич с ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Александър Вучич [EPA-EFE / ANDREJ CUKIC]

Сръбският президент Александър Вучич и неговите безрезервно лоялни висши служители упорито се стремят да убедят сръбските граждани, че безизходицата в процеса на евроинтеграция на страната не е по вина на Белград. Сръбските власти неоснователно отричат вината си за очевидната задънена улица в преговорите с ЕС. Те твърдят, че са направили всичко, което е по силите им, и обвиняват Европейския съюз в неискреност по отношение на разширяването в близко бъдеще.

Докато Александър Вучич е най-могъщият политик в Сърбия, не трябва да се очаква напредък на страната към ЕС, пише сръбрският журналист Дарко Чачич в ексклузивна статия за EURACTIV България.

След междуправителствената конференция между ЕС и Сърбия, проведена в Люксембург на 22 юни, където за пореден път не бе отворена глава за преговори, президентът Вучич заяви, че Белград “е постигнал голям напредък по своя европейски път”. Той добави, че резултатът липсва, тъй като в момента е “очевидно, че в ЕС има умора от разширяване”. “Направихме всичко, което ЕС поиска от нас, и нищо не се случи. Трябва да продължим да работим и ако те искат (да отворят глави), ще им благодарим, ако не го направят, ще им благодарим отново. Ще сравним темповете на растеж в края на годината”, каза Вучич, намеквайки, че Сърбия ще има по-добър икономически растеж от страните от ЕС.

Вучич за пореден път направи нереална оценка на напредъка на Сърбия към ЕС с твърдение, че страната може да осигури отварянето на всички преговорни глави до следващите президентски избори, които трябва да са преди април 2022 г. Вучич прави и връзка между възраженията на ЕС към Сърбия и “възражения, включващи и 90% от страните-членки на ЕС”.

Той отбеляза, че нищо не зависи от Сърбия и посочи Северна Македония, която все още не е започнала преговори с ЕС, въпреки че е изпълнила всички изисквания на Брюксел. Вучич отхвърли твърденията, че някои държави-членки на ЕС блокират напредъка на страните от Западните Балкани по европейския път. “Онези истории, че България, Хърватия или Румъния възпрепятстват нашия напредък, вие знаете какво можете да направите с това! Очевидно е, че в момента няма желание за разширяване в ЕС”, каза сръбският президент тази седмица.

Вучич замени агресивната си реторика към ЕС, която смекчи след края на март, с твърдения, че Европейският съюз не иска Сърбия сред своите членове. Вместо да се опитва да приложи възможно най-много необходими реформи, той изисква от Брюксел “ясно послание”, че Сърбия ще стане член на ЕС.

Сръбският премиер Ана Бърнабич последва партийния си шеф Вучич. Тя оцени провеждането на междуправителствената конференция между ЕС и Сърбия като “положителен сигнал за Сърбия”, въпреки че нито една глава не беше отворена. “ЕС похвали всичко, което Сърбия беше направила. Мисля, че ЕС все още не е видял това, което сме направили през последните няколко месеца, все още не е видял някой да е направил толкова много неща толкова бързо”, каза Бърнабич. Тя обаче добави, че винаги има някои политически игри в процеса на присъединяване към ЕС.

Брнабич говори и за политически игри преди междуправителствената конференция, като заяви, че целият регион на Западните Балкани е разочарован от ЕС, тъй като някои държави-членки се противопоставят на разширяването, въпреки че го подкрепят устно. “Каквото и да правите, никога не е достатъчно. Мисля, че това е политическа игра, която ще бъде контрапродуктивна, защото хората, които продължавате да критикувате, в един момент ще се уморят”, добави Брнабич.

Сръбският министър, отговарящ за присъединяването на страната към ЕС, Ядранка Йоксимович, също не се отклони от партийната линия, задедена от Вучич. Тя хвърли вината за неотварянето на преговорни глави върху “неподготвеността на ЕС”. Подобно на Бърнабич, Йоксимович се опита да представи провеждането на самата междуправителствена конференция като успех, описвайки го като “знак, че резултатите от Сърбия не могат да бъдат пренебрегнати”.

Истината обаче е съвсем различна. По време на междуправителствената конференция на 22 юни в Люксембург ЕС призна какво е постигнала Сърбия преди много време, като отвори клъстер 1, посветен на основните ценности. Според новата методология в преговорите с ЕС, която властите в Белград приеха, главите са групирани в шест клъстера. По време на преговорния процес със Сърбия ЕС отвори всички глави от клъстер 1 от 2015 до 2018 г. На междуправителствената конференция няколко държави-членки ЕС не дадоха съгласието си за откриване на нов клъстер поради недостатъчния напредък на Сърбия, предимно в областта на върховенството на закона.

Напредъкът на Сърбия по пътя й към ЕС не е блокиран от Брюксел. Той се спира от нивото на върховенството на закона и демокрация в страната. Въпреки че през последните месеци се отказаха от агресивната реторика срещу ЕС, сръбските власти симулираха реформи. Същността на пътя на Сърбия към ЕС е независимостта на съдебната власт, но тя няма да бъде осигурена от инициирания от правителството процес на изменение на Конституцията. Политическият контрол над съдебната власт няма да бъде премахнат с конституционни изменения, а само ще бъде прехвърлен от парламента на Сърбия към Висшия съдебен съвет и Държавния прокурорски съвет – органи, контролирани от избрани от парламента лица.

Основната причина за липсата на напредък на Сърбия по пътя й към ЕС е фактът, че президентът Вучич поддържа силна власт в страната. Неговата сръбска прогресивна партия продължава да нарушава свободата на медиите и да отстъпва на демократичните реформи. Миналата година фондация „Фрийдъм хаус“ разкритикува “години на нарастващо държавно превземане, злоупотреба с власт и тактика на силния човек, използвани от Александър Вучич”.

Сърбия няма да предприеме стъпки към ЕС, докато нейните лидери нямат политическа воля за съществени реформи, свързани с върховенството на закона и за подобряване на състоянието на демокрацията. Напредъкът е затруднен и от безизходицата в диалога Белград-Прищина под егидата на Европейския съюз, който няма осезаеми резултати в продължение на почти три години, както и от балансирането на външната политика на Белград и връзката му с международния наказателен съд в Хага. Правителството се стреми към членство в ЕС, но разви силни връзки с Китай и Русия. Белград насърчава особено тесни връзки с Пекин.

Вучич, бивш краен националист, който декларативно зае проевропейска позиция, никога не е обичал истински основните европейски ценности. Той стана проевропейски по чисто опортюнистични причини, съзнавайки, че в противен случай няма да има шансове за власт. Когато дойде на власт през 2012 г., Вучич постави като приоритет присъединяването към ЕС, знаейки, че в противен случай страната ще се окаже в много трудна икономическа ситуация. Въпреки че по-голямата част от електората му е против ЕС, Вучич си осигурява широка подкрепа благодарение на проевропейското си отношение и няма да напусне открито европейския път. Той обаче няма да се откаже и от контрола върху социалните процеси, уплашен, че това може да застраши престоя му на власт. Следователно не може да се очаква напредък на Сърбия към ЕС, докато той е най-мощният политик в страната.

Въпреки че провалът по европейския път няма да повлияе на нагласите на мнозинството от електората на Вучич, правителството постави присъединяването към Европейския съюз като приоритет и президентът цели да убеди избирателите, че управляващите са направили всичко възможно, за да ускорят процеса. В същото време заради малкото независими медии гласът на критиците на управляващите не достигат до голям процент от населението.

Сърбия започна преговори за присъединяване с ЕС през януари 2014 г. Досега ЕС отвори 18 от 35 преговорни глави, а две бяха предварително затворени. Нова глава не е отваряна от декември 2019 г. Този факт явно опровергава твърденията на Вучич и Бърнабич, че Сърбия е направила всичко, което е зависило от нея.