ЕС-Сърбия: Липсата на напредък в евроинтеграцията е удобен и за двете страни

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и сръбският президент Александър Вучич преди среща в централата на ЕС в Брюксел, Белгия, 26 април 2021 г. [Pool/EPA/EFE]

Липсата на напредък на Сърбия в процеса на европейска интеграция изглежда като решение, което удовлетворява както ЕС, така и държавата-кандидатка. От една страна е Съюзът, който е все по-критичен към авторитарните тенденции в Белград и липсата на напредък в преговорите с Косово. От другата страна е управляващата партия в Сърбия, която не смята, че присъединяването към ЕС е важно за нейните избиратели, пише агенция БЕТА.

Агенция БЕТА е сръбска информационна агенция със седалище в Белград, която работи в партньорство с EURACTIV.

Сърбия все още не постига напредък по отношение на европейската интеграция, след като ЕС реши да не отваря нито една преговорна глава в следващите 6 месеца.

Белград казва, че не е нито изненадан, нито разочарован. Заедно с отказа идва предложението да се проведе още една междуправителствена конференция с ЕС, което е утешителна награда и знак, че решението може да не е окончателно.

И все пак преговорите за присъединяване са блокирани. Някои биха казали, че са напълно преустановени. През последните две години и половина Сърбия постигна много малък напредък в процеса на присъединяване, като отвори едва две от 35 преговорни глави. И двете глави бяха отворени през 2019 г. През 2020 г. Сърбия не отвори нито една преговорна глава, а първата половина на 2021 г. не беше по-успешна.

Към този момент ЕС е отворил 18 глави за преговори със Сърбия, а две от 35 са предварително затворени. Процесът на присъединява на страната започна през януари 2014 г. Отварянето на само половината от преговорните глави за седем години е много лош резултат. Това отразява много бавния темп, с който Сърбия върви по пътя си към членство в ЕС.

Властите в Белград приеха нова методология за разширяване, въведена по инициатива на Франция. Главите от достиженията на правото на ЕС (acquis) са групирани в шест клъстера, като по всеки се водят отделни преговори. На среща с френския си колега през юли 2020 г., сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия подкрепя новия метод за разширяване и го счита за “по-благоприятен и по-целенасочен спрямо страната”. И все пак Сърбия пропусна възможността да използва новите правила.

Планът беше ЕС да отвори два клъстера от преговорни глави – номер три, конкурентоспособност и приобщаващ растеж и номер четири, “зелена” програма и устойчива свързаност, след препоръка на Европейската комисия.

В това отношение обаче държавите от ЕС останаха разделени. Повечето отказаха да дадат зелена светлина на Сърбия за отваряне на двата клъстера. Група държави от ЕС, водени от Германия бяха против, а другите, включително Франция, подкрепиха откриването.

Водещи причини за отказа има и от двете страни. На първо място, редица държави от ЕС, очевидно мнозинството, вярват, че Сърбия не е постигнала напредък в областта на основните права и свободи, включени в глави 23 и 24 от преговорите. Това е напредък в съдебната власт, основните права, справедливостта, свободата и сигурността.

Сърбия вече отвори двете глави от преговорите, както и съответните клъстери, в които те са включени. Тъй като това е група от съществени въпроси, спазването на критериите ще бъде съблюдавано по време на преговорите и поведението на страната-кандидатка по отношение на тях ще окаже влияние върху всички останали клъстери до края на процеса на присъединяване към ЕС.

От доста време насам ЕС критикува Сърбия за пренебрегване на основните свободи и върховенството на закона. Редовните доклади на институциите, най-вече на ЕК, за напредъка на страната по отношение на тези два аспекта са напълно красноречиви. В доклада от миналата година Комисията беше много критична спрямо Сърбия. Също толкова критичен беше и публикуваният миналия март месец доклад на Европейският парламент. Повечето критики бяха насочени към абсолютното господство на управляващата партия над държавните институции, злоупотребата с господстващо положение на управляващата коалиция, политически натиск, липса на медиен плурализъм и свобода на словото. Широко разпространената корупция и неефективната борба с организираната престъпност обаче оглавиха списъка с възражения.

Накратко, решението да не се отваря нито един клъстер за преговори със Сърбия е кулминация на многобройни предупреждения, че страната не се справя добре с недостатъците в работата на демократичните си институции (избори, парламент, медии, и т.н.), както и с нивото на корупция. Друга важна причина ЕС да откаже да отвори нови клъстери за присъединяване трябва да бъде, че от ЕС са изчаквали сръбската конституционна промяна да приключи. Промяната в Конституцията на Сърбия касае раздела за съдебната власт, както и избора на съдии и прокурори.

Процедурата беше внесена в парламента и се очаква през следващата есен да се проведе референдум, който да даде последната дума на гражданите. Конституционните промени в областта на съдебната власт са недовършена работа, която Сърбия отлага от години.

Властите в Белград не са особено разочаровани от отказа на Съюза да възобнови преговорите. Те реагираха доста безразлично на решението, а сръбският министър за европейска интеграция Ядранка Йоксимович заяви, че кабинетът не е изненадан от решението.

Министърът подчерта, че решението за насрочване на нова междуправителствена конференция между ЕС и Сърбия на 22 юни е знак, че Съюзът напълно подкрепя присъединяването на страната. Причината за хладната реакция е, че членството на Сърбия в блока не е толкова важно за избирателите на управляващата партия. Успехите и провалите на страната по пътя към Европа не оказват влияние върху възгледите на гласоподавателите.

Официално присъединяването към ЕС е приоритет на правителството и основната грижа на президента. Те са напълно наясно обаче, че решенията в процеса по присъединяване няма да им спечели гласове или да навреди на рейтинга им. Освен това Белград обяснява, че не само Сърбия трябва да бъде обвинявана за липса на подготовка. ЕС, който се колебае да приложи новия модел за разширяване, докато не се увери, че кандидатът е постигнал достатъчен напредък, също има вина.

Това отчасти е вярно, тъй като Албания и Северна Македония все още чакат да бъдат включени в процеса на преговори по новия модел. За Съюза е добре да бъде предпазлив, тъй като веднъж приложени ще бъде много трудно правилата да бъдат променени.

Липсата на напредък в преговорите със Сърбия е резултат от политическо решение. Със сигурност има връзка и с бавните преговори за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. Пробив в това отношение е водещото политическо условие, за да може Сърбия да продължи напред с присъединяването си към ЕС. Това обаче все още не е постигнато. Преговорите между Белград и Прищина се осъществяват благодарение на посредничеството на ЕС. Повече от две години те са в безизходица. Ходът за тяхното подновяване съвпадна с европейското решение да се отворят нови клъстери от преговорни глави за Сърбия. Очевидно по-голямата част от ЕС искаше да види напредък в отношенията с Косово преди да вземе решение за процеса на присъединяване.