ЕС трябва да влезе в ролята си по кипърския въпрос

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA-EFE / KARIM ABDELAZIZ]

Дългата история на преговорите по кипърския въпрос е наричана от някои “гробище на дипломати”. Не е нужно това да продължава да е така, пише кипърският външен министър Никос Христодулидис.

Членството на Кипър в ЕС и способността на блока да допринася със своята експертиза и компетенции се оказаха ключови за преговорите. Кипър не се нуждае от повече измъчени дипломати. ЕС трябва да заеме мястото си на масата за преговори, за да проправи ясен път към намиране на решение и постигането на мир на собствена територия.

Като историк по образование и бивш дипломат съм наясно, че историята в никакъв случай не е статична. Като историк, който се фокусира върху историята на преговорите по кипърския въпрос, добре осъзнавам, че откакто започнаха усилията за неговото решение, в сюжета доминира един постоянен елемент: планове, продиктувани от външни – регионални и международни фактори. Участници с егоистични подбуди, които имат за цел да поддържат хегемония, а не такива, отнасящи се добросъвестно към Кипър и неговия народ.

Последните събития обаче ни дават основание да мислим различно. В момента генералният секретар на ООН полага нови усилия за възобновяване на преговорите от 2017 г. за цялостно уреждане на двузонална, двукомунална федерация, както е предвидено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Предишният кръг от преговори в Кранс Монтана през 2017 г. направи големи пробиви, но в крайна сметка удари на камък заради нежеланието на Турция да подкрепи думите си с действия. В същото време Турция настоява за анахронични позиции, които нямат място в международните отношения на 21-ви век и съвременните държави, като постоянно военно присъствие и система от гаранции.

В очакване на неформалната среща на ООН 5 + 1 в Женева, свикана от генералния секретар на ООН на 27-29 април, е важно да се подчертае ключов фактор за съществения напредък, постигнат в предишния кръг на преговорите. За първи път ЕС участва активно в преговорите, присъствайки не само на политическо ниво в Кранс Монтана, но и през целия процес на преговори, предоставящ непрекъсната технологична подкрепа във всички области. Нашата страна беше наясно, че участието на ЕС е от съществено значение, защото не на последно място опитът от преговорите за присъединяването ни към ЕС ни научи, че Съюзът предлага решения. Тогавашният председател на Европейската комисия назначи опитен експерт по право, който седна на масата за преговори, докато експерти от Брюксел предоставиха експертиза по широк кръг въпроси, свързани с различните аспекти на преговорите. Дипломацията на ЕС се оказа ефективна, устойчива и ориентирана към намиране на решения.

От решаващо значение е да се разбере, че ЕС е вътрешен участник и като такъв трябва да има място на масата за преговори. Имайки предвид статутът на Кипър като държава-членка на ЕС, е разбираемо защо това е така, но въпреки това Турция и други участници оказват съпротива. Нека разгледаме някои от основните причини, които правят участието на ЕС задължително условие за успешни преговори.

Кипър, в неговата цялост, се присъедини към ЕС през 2004 г., като правото на ЕС беше временно суспендирано в очакване на обединение в областите, където правителството не може да упражнява ефективен контрол заради турската окупация. В този момент кипърският въпрос се превърна в европейски. За първи път фактор, свързан с Кипър и неговия народ, а не външен такъв оказа решаващ ефект в усилията за разрешаването на кипърския въпрос. Този фактор не само не може да бъде пренебрегнат, той трябва да бъде приет и привлечен на масата за преговори в интерес на всички страни.

Кипър е членка на ЕС и ще остане такава и след обединението. В качеството си на такава, решението на кипърския въпрос трябва да съответства на правото, ценностите и принципите на ЕС, тъй като обединен Кипър трябва да бъде жизнеспособна и функционална държава-членка на ЕС. Не е тайна, че вземането на решения в съюз от 27 държави членки е сложен и труден процес. След обединението Кипър трябва да бъде функционална държава членка, която може да улесни, а не да усложнява процеса на вземане на решения в ЕС. Функционалността е нещо, към което кипърците, и гръцките, и турските, трябва да се стремят. ЕС и всички негови държави членки имат интерес за намиране на функционално решение, което е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, а залогът е голям.

ЕС трябва да има място на масата за преговори под егидата на ООН, тъй като в предишния кръг на преговорите блокът доказа, че им ценна роля за преодоляване на различията и то по начин, който е в съответствие със законодателството на ЕС и осигурява функционалност. От сложния въпрос за собствеността до конституционните аспекти на решението, правото на ЕС, ценностите и принципите, залегнали в Договорите, предоставиха набор от инструменти, които ни приближиха до намирането на решение. ЕС също така даде да се разбере, че най-добрата сигурност за държава членка е самият блок; не може да си представим, че сигурността на една от съставните части на ЕС е в ръцете на трета държава.

Това ново усилие на генералният секретар на ООН съвпада с декларираното от Турция желание за поправяне на отношенията с ЕС. Те бяха разклатени в резултат на незаконната дейност на Турция и политиката ѝ на провокации срещу държави членки на ЕС, включително Кипър, както и на ролята ѝ в региона, подкопавайки активно интересите на ЕС. Въпреки че тепърва предстои да наблюдаваме трайна деескалация от страна на Турция – както по вода, така и по суша, включително по отношение на Вароша – Турция настоява за положителен дневен ред с ЕС. Ако Турция иска реториката ѝ за поправияне на отношенията си ЕС да бъде взета насериозно, би било противоречиво да настоява ЕС да не участва в преговорите под егидата на ООН.

Безспорен факт е, че отношенията между ЕС и Турция са неразривно свързани с кипърския въпрос. Това е изрично посочено в Турската рамка за преговори от 2005 г., която призовава Турция да допринесе за преговорите за цялостно уреждане на въпроса в съответствие с Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Това задължение е многократно подчертавано от ЕС. От митническия съюз между ЕС и Турция, до преговорите за присъединяване и либерализацията на визите – разрешаването на кипърския въпрос може да положи началото на тези процеси. Това е ключът към отношенията между ЕС и Турция и колкото по-скоро всички участници го признаят, толкова по-бързо отношенията между ЕС и Турция ще могат да разгърнат пълния си потенциал.

Цялостното уреждане на кипърския въпрос, в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и законодателството на ЕС, лишено от анахронизми, които нямат място в съвременните държави, би имало положителен ефект за региона. Участието на ЕС може да бъде катализатор за постигане на крайната цел за обединение, доказвайки, че Съюзът е мирен проект, който все още може да донесе мир на собствена територия и извън нея.