Замърсяването от въглища в Западните Балкани е европейски проблем

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Само една електроцентрала в Сърбия, Костолац Б, отделя повече серен диоксид от общо разрешеното за четирите страни взети заедно, пишат Виола фон Крамон и Петрос Кокалис. [Shutterstock]

Шестнадесет въглищни централи в Западните Балкани замърсяват толкова, колкото целият флот на ЕС от 250 единици, причинявайки болести и смърт в целия континент. Крайно време е да предприемем действия, пишат Виола фон Крамон и Петрос Кокалис. Двамата са едродепутати. Виола фон Крамон (Германия) е член на групата на Зелените, а Петрос Кокалис (Гърция) – на левицата (GUE/NGL).

Замърсяването от 16 въглищни централи в Западните Балкани е причина за преждевременната смърт на 3900 души и за 8000 случаи на бронхит при деца всяка година в цяла Европа, от Сърбия до Гърция и Германия. Замърсяването на въздуха не познава граници: засяга не само хората в Западните Балкани, но и в цяла Европа.

Хората от Западните Балкани се надигат и настояват правителствата да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха. Но както показват числата, това не е само техният проблем. Справянето със замърсяването в региона е задача за всички нас в Европа, от националните правителства до институциите на ЕС.

Страните от Западните Балкани подписаха Договора за енергийна общност, кайто трябва да интегрира енергийните пазари в региона с този на ЕС и да прилага избрано законодателство в областта на околната среда в енергийния сектор.

Това означава, че са поели ангажимент да намалят замърсяването от въглищните централи. Като намаляването на емисиите серен диоксид, азотни окиси и замърсяване с прахтрябваше да се случи още през 2018 г.

Новите проучвания на Неправителсвената организация “Централна и Източна Европа Банкуоч нетуърк” (CEE Bankwatch Network) показват, че правителствата в региона не изпълняват обещанията си да спазват изискванията за контрол на замърсяването на големите горивни инсталации. Констатациите са поразителни.

Общите емисии на серен диоксид за Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Северна Македония през 2018 г. са над от шест пъти по-големи от тавана, договорен с Енергийната общност. Една електроцентрала в Сърбия, Костолац Б, сама отделя повече серен диоксид от общо разрешеното за четирите страни взети заедно.

Иронията е, че Костолац Б всъщност е единственият завод в региона с оборудване за десулфуризация, монтирано през последните години, с любезното съдействие на Китайската корпорация за машинно инженерство (CMEC), на която сега е поверено да изгради изцяло нов въглищен комплекс в Сърбия.

Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Северна Македония надвишават тавана за прахови емисии с над 60 на сто. Само приносът на Сърбия и Косово е достатъчен за нарушаване на общия таван. Косово Б беше с най-големите емисии прах и произвеждаше около половината от разрешеното за четирите страни.

Енергийната общност безрезултатно алармира, че тези страни не изпълняват поетите ангажименти.

След влизането в сила на Договора за енергийна общност през 2006 г. неговият секретариат разследва над 100 случая на нарушения. Но дори и да открие сериозни нарушения, в много случаи те все още не са отстранени от правителствата. Това е така, защото на Енергийната общност няма липсва достатъчно правомощия.

На предстоящия в Молдова на 12-13 декември Министерски съвет на Енергийната общност, Европейската комисия трябва да изрази мнение за това, че страните от Западните Балкани нарушават ангажиментите си за замърсяване на въздуха, като същевременно да бъде направено повече за укрепване на механизмите за прилагане на договореностите на енергийната общност.

Екологичната пропаст между енергийните сектори в ЕС и Западните Балкани се разширява. Това не може да продължава в общия енергиен пазар. Електроцентралите в ЕС трябва да прилагат все по-строги стандарти за контрол на замърсяването и да плащат за емисиите на въглероден диоксид. Това е правилно. Но тези от Западните Балкани не го правят.

ЕС трябва да засили Договора за енергийна общност, за да му позволи да се справи с тези дисбаланси.

За да се намали замърсяването на въздуха, най-мръсните инсталации трябва спешно да бъдат оборудвани за намаляване на емисиите. За да се осигури максимална защита на здравето, инвестициите за контрол на замърсяването, които сега са направени, трябва да са в съответствие с най-високите стандарти, прилагани в целия ЕС, тези, включени в LCP BREF от 2017 г. (Документ, описващ най-добрите налични технологии за изгаряне на различни видове гориво, отнасящ се за големи горивни инсталации, бел.прев.)

Непрекъснатият мониторинг и прозрачност както на нивата на замърсяване, така и на мерките, предприети за намаляване на емисиите, са от ключово значение за постигане на най-добри резултати и за общественото доверие.

Опитът в нашите собствени страни, Германия и Гърция, показва, че трансформирането на енергийния сектор е едно от най-трудните предизвикателства, пред които може да се изправи правителството. Но като се има предвид опасното за живота замърсяване на въздуха и тежестта на климатичната криза, всички правителства трябва да осъзнаят, че вече не могат да залагат на фалшиви решения, като „чисти въглища“ или газ.

Някои политически лидери в Западните Балкани също вече са започнали да планират бъдеще без въглища. Наскоро Черна гора обяви, че прекратява проекта за въглищни централи в Плевля II, а проектът за енергийна стратегия на Северна Македония показва, че ранното отказване от въглища би било изгодно за страната.

Необходимо е незабавно да започне процес на приобщаващ енергиен преход в региона. И да има ясна дата за прекратяване на използването на въглищата, както и създаване на работни места и опазване на културното наследство.

ЕС може и трябва да подкрепи подобно усилие. Например разширявайки платформата си “Въглищни региони в преход” и към страните от Енергийната общност. Или със създаване на Фонд за справедлив преход за региона, подобен на този, предложен за страните от ЕС.

Това е възможност за нас да покажем, че институциите на ЕС признават реформите на страните от Западните Балкани и оценяваме онези, които са готови да направят повече. Ясно е, че ЕС трябва да спази обещанието си и да продължи с разширяването.

Но дори преди да сме излезли от сегашната задънена улица с разширяването, трябва да продължим напред в области като енергетиката, за които има политическа рамка и бързите действия могат да подобрят живота на милиони.