Конференция за бъдещето на какво?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

[EPA/EFE OLIVIER HOSLET]

В битка с изтичащото време държавите-членки на ЕС трябва да постигнат споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС до края на тази година. Те трябва да финансират смелите си приоритети за десетилетието, както и да подпишат споразумение с Обединеното кралство за бъдещите им взаимоотношения.

В допълнение идват и опитите на Европа да надигне глас и да защити интересите си в съседните региони, които все по-нестабилни. Светът става все по-враждебно място, а на хоризонта дебне рискът от рецесия.

На този фон институции ще организират Конференция за бъдещето на Европа.

Наследявайки “Комисията на последния шанс“ на Жан-Клод Юнкер, новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че “иска гражданите да могат да изразят мнението си на конференция за бъдещето на Европа“, за да определят приоритетите и амбициите на Комисията.

Подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон и групата на либералите в Европейския парламент, инициативата ще получи тласък след седмица. Очаква се евродепутатите да приемат резолюция, че конференцията ще бъде проведена през следващите две години.

Проектът за парламентарна резолюция засяга концепцията, структурата, управлението, обхвата, срока и формата на проекта. Но е доста неясен по най-фундаменталния въпрос: каква е крайната цел на инициативата.

Според проекта целта на конференцията “трябва да е пряко ангажиране на гражданите в пълноценен и смислен диалог чрез подход “отдолу-нагоре“.

Ангажиментът, поет от фон дер Лайен, е да се развият предложенията, които биха могли да се появят от гражданите, включително и за промяна в договора на ЕС. Така се хвърля малко светлина върху това колко “смислен“ би могъл да бъде диалогът.

Институциите обаче трябва да бъдат далеч по-конкретни в това, което се опитват да постигнат. Целта е да се установи постоянен канал между институциите и гражданите на ЕС? Или е да се събират вижданията и опасенията на гражданите във връзка с бъдещи инициативи? Дали това е институционална реформа, включваща транснационалните листи и системата на “шпиценкандидата“? Промяна на договора за ЕС ли е? Или е начин да приложим по-добре това, което вече имаме?

Може да се каже, че отговорът е всичко изброено. Но за да се гарантира, че конференцията остава актуална сред многобройните приоритети и предизвикателства пред ЕС, тя трябва да има ясна цел. Особено предвид нивото на приобщаване, което се опитва да постигне.

Заключенията на Европейския съвет миналия декември потвърдиха противоречивите цели на институциите. “Трябва да се даде приоритет на изпълнението на стратегическата програма, договорена през юни и на постигането на конкретни резултати в полза на нашите граждани“, се казва в едно от заключенията на съвета. Друго гласи: Конференцията „следва да допринесе за развитието на политиките ни в средносрочен и дългосрочен план“.

Както не можете да тръгнете на война, без да познавате врага и мисията си (както коалицията на САЩ в Афганистан научи по трудния начин), така и трудно може да започнете процес на реформи, ако не сте наясно какво искате да подобрите и каква е крайната ви цел.

Поставянето на ясна цел на конференцията не би ограничило приноса на гражданите, а би гарантирало, че техните виждания могат да бъдат осъществени. Предварителното събиране на мнения, както предлага Парламентът, би гарантирало, че всички идеи ще бъдат разгледани преди началото на конференцията.

В конвенцията за бъдещето на Европа през 2002 г. също липсваше яснота. Но в Лайкенската декларация тогавашните лидери на ЕС сигнализираха, че процесът може да доведе до изготвяне на конституционен текст, както и се случи.

Най-добрият начин да се отговори на очакванията на гражданите е не само да се определи правилното ниво на амбиция, но и да се формулира цел, която да бъде постигната. В края на краищата пътниците, търсещи крайната точка без компас или карта, обикновено се губят.