Посещението на Байдън: Какво означава да се присъединиш към Европа?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Президентът на САЩ Джо Байдън бе посрещнат от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди срещата на върха ЕС-САЩ в Брюксел, Белгия, 15 юни 2021 г. . [EPA-EFE / OLIVIER HOSLET]

Като се има предвид, че Европа не е склонна да взема болезнени решения, които изискват осъвременяване на отношенията, е трудно да се разбере какво означава завръщане в Европа, с изключение на вечерята с някои интересни хора, пише Джордж Фридман – американски политолог и анализатор. Бивш главен разузнавач, той е основателят на Stratfor и Geopolitical Futures.

Посещението на американския президент Джо Байдън в  Европа досега се въртеше около един въпрос, по който почти целият свят е съгласен: Байдън не е Доналд Тръмп. В Съединените щати онези, които гласуваха за Тръмп – почти половината от всички, които гласуваха – оплакват този факт. Останалите са доволни.

Присъстващите на срещата на Г-7 европейци изглежда се съгласиха, че това е чудесно. Но повечето европейски държави не са част от Г-7, разбира се, а някои, като Полша, се страхуват от Байдън. За много европейски държави въпросът кого предпочитат Тръмп или Байдън не е тема.

Руският президент Владимир Путин заяви, че наистина смята, че Тръмп е много по-интересен, отколкото Байдън би могъл да бъде, но смята, че Байдън ще е бъде по-добре, ако е скучен.

Харесва ви или не, пътуването бе показателно за степента, до която Байдън ще промени политиката на САЩ за Европа и Русия, което означава, че пътуването е заради Доналд Тръмп. Начинът, по който се казва толкова много пъти,, че САЩ отново са на страната на Европа, е точно както е било след Втората световна война. Проблемът  е, че е трудно да се определи какво означава това.

След Втората световна война Съветският съюз се очертава като заплаха за Европа, която е унищожена от войната. Спешно е било необходимо Съединените щати да помогнат за възстановяването на континента. Те са насочили военни сили, за да се противопоставят на СССР  и да стабилизират страни като Франция и Италия, които са имали мощни комунистически партии.

Участието на САЩ тогава е имало много по-малко общо със сантименталността, отколкото с геополитическата реалност, която принуди Западна Европа и Съединените щати да влязат в  широкообхватен съюз – НАТО.

Въпреки всички приказки за благочестива добродетел, тогава е било твърде рано да се говори за споделени ценности с Германия и Италия, а по-късно, когато САЩ се нуждаеха от бази за подводници в Испания, Вашингтон се принуди да бъде учтив с Франсиско Франко. Американско-европейските отношения бяха изградени върху необходимостта, а не върху споделените ценности.

Това се промени през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, а заедно с него и основната цел на НАТО. Неговата мисия беше да блокира или възпира съветски атаки в Западна Европа. Европа и САЩ създадоха военни сили, подходящи за мисията и всеки член имаше определена зона на отговорност.

Днес обаче няма Съветски съюз, факт, който европейските страни откриха сравнително наскоро, драстично намалявайки своите военни сили. Военен съюз наистина не може да съществува без военни. Така че, ако руснаците някога настъпят на запад, Германия, например, ще бъде притисната да предостави значителна сила.

САЩ биха били в капан по договор, защото са се ангажирали и ще трябва да поемат товара. Когато Тръмп предложи да изтегли 10 000 военнослужещи от Европа, европейците погледнаха на това като отказ от ангажимента на САЩ. Тръмп поиска равни усилия от останалите членове.

В началото на 90-те години на миналия век, разбира се, беше въведена и друга огромна промяна в глобалната система: Договорът от Маастрихт. Той е важен по въпроса за НАТО, тъй като една от движещите сили при създаването му беше, че на Европа липсваше икономическата способност да използва ефективни военни сили.

Нямаше причина Европа, след като се възстанови, да не може да се защити. Не беше неразумно за Европа да иска САЩ да поемат по-голяма отговорност за сигурността в следвоенните години, нито беше ирационално САЩ да го направят. Това им даде способността да избягват война, като държаха решението извън ръцете на европейците, които бяха откровено безотговорни през 1914 и 1939 година.

Въпросът сега е, че брутният вътрешен продукт на Европейския съюз и на Северноамериканската зона за свободна търговия са приблизително равни. На този етап е трудно да се разбере каква е целта на НАТО или каква стойност има за САЩ.

Основният фокус на Вашингтон е върху Китай и НАТО не играе почти никаква роля в него. Не е неразумно САЩ да изискват европейско военно и дипломатическо участие в това състезание и няма много причини да запазят значителни сили в Европа.

Създаването на ЕС също сигнализира за онова, което отдавна е очевидно, че Европа вече не зависи икономически от САЩ. Ако не друго, това предизвика епоха, в която Европа провежда икономическа политика, която оспорва интересите на Щатите.

Идеята, че САЩ и ЕС могат да се конкурират, докато САЩ остават отговорни за сигурността на Европа, е и беше странна. За Европа беше подкрепа, но за САЩ беше тежест.

Тогава е трудно да се разбере какво означава САЩ да се присъединят към европейските си партньори. Обстоятелствата, които създадоха това партньорство, изчезнаха. И като се има предвид, че европейците не са особено сантиментални към САЩ, те имат интерес от тази връзка, а това се различава от американския интерес.

Те искат американски военни гаранции и до известна степен американско икономическо сътрудничество, докато САЩ искат Европа да поеме повече отговорност за собствената си отбрана.

Освен това САЩ и Европа са разделени по основни въпроси, както и отделните членове на ЕС. Да вземем например тръбопровода “Северен поток 2“, който пренася руски природен газ в Европа. Полша е ужасена, Германия нетърпелива, Португалия безразлична.

Европейският съюз отслабна под натиска на финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19. Великобритания напусна блока, а ЕС заплашва да изхвърли Полша и Унгария, докато се опитва да разбере как да се грижи за нуждите на много държави с една централна банка.

Има геополитически въпроси, по които Европа трябва да поеме ангажимент или да откаже участие. Едната е Русия, която всъщност е много по-слаба, отколкото се представя. Въпреки това военната мощ на дадена страна е сравнима с нейните противници.

В момента Европа не може да се защити срещу далечния, но не и нулев шанс Русия да се придвижи много по-далеч на запад. Това е особено актуално сега, когато САЩ са въвлечени в конфронтация с Китай. Европейците трябва или да координират и да споделят рисковете със своя съюзник, или да дадат ясно да се разбере, че няма да го направят.

Европа има възможността да се присъедини към трансатлантическия съюз с военни способности въз основа на своята икономическа мощ от днес, а не отпреди 40 години. Съюзът се основава на споделен риск и за да сме сигурни, че контролираме  рисковете, дори ако те са по-малко екзистенциални от тези по време на Студената война. Ако Европа реши да откаже да действа, тогава отделните държави могат да се включат.

ЕС е просто икономически договор, а не национална държава и не отговаря за политиката на отбрана. Икономическата политика обаче определя отбранителните способности и ако ирационалната структура на ЕС, която разделя икономическата мощ от военната, някога преди 1991 г. е имала смисъл, със сигурност вече няма такъв.

САЩ имат два избора, ако Европа не промени посоката си. Първият е да се изтегли от Европа, като остави защитата на континента в негови ръце, докато насочва вниманието си към Китай.

Второто е да игнорираме Европейския съюз и да се занимаваме с отделни европейски държави както по отбранителни, така и по икономически въпроси, като ефективно заобикаляме ЕС. За САЩ и двете стратегии създават проблеми. ЕС изглежда не е склонен да предприема широкообхватни действия срещу Китай, като предпочита по-скромни и по-малко рискови.

Работата с отделни държави може да не работи и да заплете САЩ в проблемите на вътрешно-европейската политика. Яснотата на мисията на НАТО в Студената война вече не съществува. По ключов за Съединените щати проблем връщането в Европа носи минимална възвръщаемост.

Като цяло един смислен съюз би бил от полза за САЩ, но въпросът е дали европейците искат такъв съюз. Да отидеш на среща и да не обидиш домакините не представлява завръщане в Европа.

Като се има предвид, че Европа не е склонна да взема болезнените решения, които изискват осъвременени отношения, е трудно да се разбере какво означава завръщане в Европа, с изключение на вечеря с някои интересни хора. Настъпи 2021 г. и европейците трябва да разберат, че отношенията трябва да се осъвременят, ако искат съюз.